Младите лъвове [bg]

В този миг се обади зенитната батарея, която се намираше тъкмо до задната стена на театъра, и в същото време някъде наблизо експлодираха почти едновременно две бомби. Сградата потрепери леко.

„… голо е всяко дело там…“ — високо изрече кралят. Той говореше бавно, като се стараеше да вмъкне фразите си в интервалите между залповете, и придружаваше думите си с изящните движения на истински трагик.

„… и ний сами сме принудени… — каза кралят, използвайки краткото затишие, през което артилеристите зад стената на театъра зареждаха оръдията си — да сложим върху челото на наший грях признание… — В следващия миг обаче вън ревнаха ракетните оръдия, чиито снаряди винаги свистяха ужасно като падащи бомби, и кралят закрачи мълчаливо по сцената в очакване на следващото затишие. Свистенето и грохотът намаляха за миг, превръщайки се в някакво свирепо ръмжене. — Тогаз какво остава? — бързо рече кралят. — Да се види що може да направи разкаянието. А що не може то?“

След това гласът на артиста отново се загуби в общия грохот и сградата се разтресе в нестройния припев на оръдията.

„Горкият човек — помисли си Майкъл, като си спомни всички премиери, които беше гледал, — бедният човек! Толкова години да чака този велик момент и да му се случи това! Как ли мрази немците сега?“