Младите лъвове [bg]

Минси въздъхна:

— Тогава им пратете акордеонистката. Как се казваше — оная със синята коса?

— Но те искат комик.

— Съобщете им, че имаме само акордеонисти — изсумтя Минси, като поднесе към носа си тубичка с някакво лекарство.

— Слушам, сър — рече Майкъл. — Мис Роберта Финч не можела да отиде в Шотландия. В Солсбъри имала нервен припадък. Постоянно се събличала във войнишкия стол и правила опити да се самоубие.

— Тогава впишете за Шотландия оная естрадна певица — с въздишка каза Минси, — а после направете подробен доклад за случая с Финч и го изпратете в щаба в Ню Йорк, за да ни е мирна главата.

— Трупата на Маклийн се намира в ливърпулското пристанище — продължи да докладва Майкъл, — но корабът им бил поставен под карантина. Един от моряците заболял от инфекциозен менингит и никой не може да слезе на брега в продължение на десет дена.

— Това е просто ужасно — изръмжа Минси.

— Получихме поверителен доклад от н-ската бомбардировъчна група. Миналата събота при тях свирил джазът на Дари Корсет, а в неделя вечерта оркестрантите играли покер с летците, обрали им единадесет хиляди долара и полковник Коукър твърди, че използвали белязани карти. Той настоява да върнат парите, като заплашва, че в противен случай ще ги подведе под съдебна отговорност.

Минси въздъхна унило и тикна стъклената тубичка в другата си ноздри. До войната той бе държал нощен клуб в Синсинати и сега често мечтаеше да се върне в Охайо сред своите комици и танцьорки.

— Пишете на полковник Коукър, че ще разследвам подробно случая.

— Капеланът на транспортно-десантното командване — продължи Майкъл — протестира срещу непристойните изрази в нашата програма „Лудории на младостта“. Твърди, че главният герой седем пъти употребил „по дяволите“, а наивката нарекла във второто действие един от героите „кучи син“.

Минси поклати глава.

— Наредих на оня дебелак да изхвърли всички непристойни изрази от програмите, които изнасяме в този район, и той се закле, че ще го направи. Ах, тия артисти! — изстена Минси. — Съобщете на капелана, че съм напълно съгласен с него и че виновниците ще бъдат наказани.

— Това е всичко засега, капитане — заключи Майкъл.

Минси въздъхна и мушна шишенцето в джоба си. Майкъл тръгна към вратата.

— Една минутка, Уитикър — спря го Минси.

Майкъл се обърна. Капитанът го гледаше намръщен с възпалени очи; носът му беше целият почервенял от хремата.

— Ей богу, Уитикър — рече той, — вие имате ужасен вид.

Майкъл огледа без изненада измачканата си, огромна за ръста му куртка и торбестите си панталони.

— Да, капитане — съгласи се той.