Младите лъвове [bg]

— Лично аз пет пари не давам за това — добави Минси. — Ако зависи само от мене, можете да се явявате тук облечен като негър или с пола от слама. Но при нас идват офицери и от други части и ще останат с лошо впечатление.

— Разбирам, сър — рече Майкъл.

— Войскова единица като нашата — продължи Минси — е длъжна да има по-военен вид дори от парашутните части. Ние трябва просто да блестим, трябва да светим. Вие приличате на дежурен по кухня в патагонската армия.

— Да, сър.

— Нима не можете да се снабдите с друга куртка?

— Поисках още преди два месеца — обясни Майкъл. — Капитанът от снабдителната служба не желае вече да говори с мене по този въпрос.

— Поне си лъснете копчетата. Това не е много трудно, нали?

— Да, сър.

— Как можем да знаем — рече Минси — дали някой хубав ден генерал Лий няма да ни посети.

— Точно така, сър.

— Освен това бюрото ви е винаги отрупано с книжа. Това прави лошо впечатление. Поставете всичко в чекмеджетата. Дръжте винаги само по един документ на бюрото.

— Разбрано, сър.

— И още едно нещо — рече Минси унило. — Исках да ви питам дали имате в себе си пари. Снощи останах длъжник в „Ле з’Амбасадьор“, а дневните си ще получа едва в понеделник.

— Ще ви стигне ли една лира?

— Само толкова ли имате?

— Да, сър — отвърна Майкъл.

— Добре — рече Минси и взе банкнотата. — Благодаря. Радвам се, че сте при нас, Уитикър. До идването ви тук всичко беше в хаос. Ако само добиете малко по-войнишки вид!…