По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Колко от другите молли е вероятно да знаят за планираното покушение срещу Камбаната на свободата?
— Трима, може би четирима. Не повече от четирима.
— Имаш ли имената им и къде можем да ги намерим?
— Да, сър. Но…
— Изпрати патрулите по магистралите да ги приберат всичките наведнъж. Много сирени, много шум. Искам да се знае, че сме ги задържали. Дъч, ти ще поработиш върху подробностите.
— В какво ще ги обвиним? — запита главен инспектор Крамер.
Комисар Келог не обърна внимание на въпроса.
— Хората ти ще ги разпитат, Дъч. А Милър и Бритън ще ги гледат през стъкло, през което се вижда само в едната посока. Мисля, че североизточното крило на детективите е място, което е добро, колкото и всяко друго…
Главен инспектор Крамер кимна.
— Сър — каза Бритън, — ако се забавя много след осем сутринта и това отнеме повече от…
— Няма да работиш повече под прикритие, точка — каза комисарят.
— Сър, аз съм най-добрата възможност да научим нещо, което става в джамията — започна да спори Бритън.
— Как се казва другият ни човек, който работи там с теб?
— Паркър, сър. Той е добър човек, но не е бил там достатъчно дълго, та да му имат доверие.
— Може би ще започнат да му се доверяват, когато разберат, че теб вече те няма — каза Келог. — Освен това, така ще останеш жив. Искам те на разположение, докато това не свърши…
— Но, сър…
— Това е, детектив Бритън — каза Келог категорично. — И така ще стане.
— Да, сър.
— Така, като отида при кмета, ще мога да му кажа, че знаем кои са хората, отвлекли самолета, че сме задържали моллите и сме ти предоставили техния разпит. О’кей?
— Да, сър — каза Бритън.
— Също така можем да се обърнем към съдия с искането за разрешение да подслушваме джамията и телефоните там. Това ще отнеме известно време, но трябва да се направи.
— Комисарю, ние, Вътрешна сигурност и Тайните служби, имаме разрешение да подслушваме в критична ситуация като тази. Трябва само да докладваме по-късно на някой от федералните съдии.
— Това не го знаех — каза Келог изненадан. — Можеш ли да се погрижиш за това?
— Като специален агент, разбира се.
— Ако имаш нужда от помощта на нашето полицейско управление, с радост ще помогнем.
— Благодаря ви, сър.
Келог дълго гледа Кастило.
— Значи ти си майор и зелена барета.
— Да, сър.
— И специален агент от Тайните служби? Каза ми, че имаш необходимите документи, но…
— Имам — каза Кастило. — Положил съм клетва.
— Как се оправяш с това кой си в даден момент?
— Трудно, сър — каза Кастило и погледна Бети Шнайдер.
Тя поклати глава.
— Когато преди малко говорих с Мат Хол, Кастило — каза комисар Келог, — той каза, че ще пристигне възможно най-тихо. Какво искаше да каже с това?
— Обикновено, когато отива в град, където Тайните служби имат офис, те изпращат хора, обикновено от четирима до шестима, в черни автомобили „Юкон“, за да осигурят охрана. А това привлича вниманието. Щом е казал, че ще пристигне тихо, значи не иска да предизвика внимание. Мисля, че ще се обадят в офиса във Филаделфия и ще кажат да изпратят кола, но не „Юкон“, на летището да посрещне самолета. Вероятно няма да кажат в офиса, че ще пристигне секретарят.
— А той с каква лична охрана разполага?
— Двама агенти от Тайните служби. Единият със сигурност ще бъде Джоуел Исаксън, който е нещо повече от бодигард и винаги придружава секретаря. И, най-вероятно, неговият партньор Том Макгайър, който също е нещо повече от бодигард.
— Ти ще отидеш ли да го посрещнеш на летището? Със сержант Шнайдер?
— Не, сър. Аз вече приключих работата си тук. Ще се върна във Форт Браг. Както казах и преди, секретар Хол иска от мен да направя план за неутрализирането на самолета.
— Милър, ти къде и как ще се свържеш със секретар Хол?
— Не знам, сър — каза Милър и погледна Кастило.
— Мисля, че ти трябва да го посрещнеш на летището — каза Кастило. — Дори ще е по-добре, ако сте ти и сержант Шнайдер.
— Никой не се е наспал. Ти имаш ли нещо против, Шнайдер? — запита Келог.
— Не, сър. Ще се справя.
— Добре, тогава, това е уредено — каза комисар Келог. — Милър и Шнайдер ще го посрещнат и ще го въведат в течение на нещата. Ти веднага ли тръгваш за летището, Кастило?