Кралицата на Юга

Да слушаш. Шумове, скърцания, потрепването на дъжда по стъклата и по покрива. Да не допуснеш пулсирането на сърцето, туптенето на кръвта и в най-фините вени, намиращи се във вътрешността на ушите, да заглушат всичко. Да пресметнеш всяка стъпка, всеки поглед. Стоенето неподвижно, с пресъхнала уста и напрежението, надигащо се болезнено по мускулите и от стомаха към гърдите, секвайки лекото дишане, което все още си позволяваш. Тежестта на „Зиг-Зауер“-а в дясната ръка, дланта, свита около дръжката. Косата, която отмахваш от лицето, защото лепне пред очите. Капката пот, която се търкулва от клепача, пари във вътрешния ъгъл на окото и накрая я попиваш на устните с върха на езика. Солена.

Очакването.

Ново изскърцване в коридора или по-вероятно на стълбите. Погледът на Поте Галвес от отсрещната врата, примирен, професионален. Отпуснал на колене измамната пълнота на тялото си, надничащ иззад рамката на вратата, с пушката нагласена за стрелба, с отмахнат приклад, за да му е по-удобна, заредена с пълнител за тридесет изстрела и друг, залепен със скоч за първия, по-долу, готов да бъде обърнат и сменен, щом първият се изпразни.

Нови скърцания. По стълбата.

Половината от чашата си, шепне Тереса беззвучно, оставих недопита. Чувства се празна отвътре и с бистро съзнание отвън. Няма нито разсъждения, нито мисли. Нищо, освен абсурдно повтарящият се рефрен на песента и сетивата, съсредоточени в тълкуване на шумовете и усещанията. Има една картина в дъното на коридора, над горната площадка на стълбата: черни расови жребци, галопиращи по зелена равнина. Най-отпред препуска един бял кон. Тереса брои конете: четири черни и един бял. Брои ги, както преброи дванадесетте греди на парапета откъм външната страна на стълбата, петте цвята на стъклописа на прозореца, отварящ се към градината, петте врати от тази страна на коридора, трите аплика по стените и лампата, висяща от тавана. Брои също на ум куршума в цевта, първия двоен изстрел, малко по-труден, и после останалите, които вече излизат сами, и така, един по един, четиридесет и петте куршума от резервните пълнители, тежащи в джобовете на джинсите й. Има за гърмене, макар че всичко зависи от това колко носят лошите. Във всеки случай, беше препоръката на Поте Галвес, по-добре да ги стреляме малко по малко, шефке. Без нерви и без бързане, стъпка по стъпка. Така има за по-дълго и се разхищава по-малко. А ако оловото свърши, псувай ги на майка, също боли.