Мозайка от убийства [bg]

3

В кабинета в Бат бяха общо петима, под двата високи прозореца, а над тях беше надвиснала необичайна тишина и неподвижност. Животът от другата страна на стъклото продължаваше, но тук вътре сякаш беше уловен в капана на един миг, който от самото начало беше невъзможно да избегнат, и сега този миг най-сетне ги беше връхлетял. Полицейски инспектор Реймънд Чъб беше заел мястото си зад бюрото, въпреки че нямаше какво толкова да каже на присъстващите. Беше тук почти в качество на свидетел. Но това беше неговият кабинет и неговото бюро — мястото, откъдето упражняваше своята власт — и се надяваше да го е показал достатъчно ясно. До него седеше Атикус Тип, протегнал едната си ръка, отпускайки я на гладката повърхност на бюрото, сякаш това му даваше правото да бъде тук; бастунът му от палисандрово дърво беше подпрян под наклон на подлакътника на стола му. Джеймс Фрейзър се беше свил в ъгъла.

Джой Сандърлинг, която беше пристигнала в Лондон и поначало беше въвлякла Тип във всичко това, седеше срещу тях на един стол, мястото на който изглеждаше внимателно подбрано, като че ли се беше явила на събеседване за работа. До нея седеше Робърт Блекистън, пребледнял и притеснен. Откакто бяха пристигнали, не бяха казали почти нищо. В центъра на вниманието беше Тип, който най-сетне проговори.

— Госпожице Сандърлинг — каза той. — Поканих ви тук днес, защото в много отношения именно вие сте моят клиент — с което искам да кажа, че именно от вас чух за пръв път за сър Магнъс Пай и за неговите дела. Причината да се обърнете към мен не беше толкова желанието ви да разкрия престъпление — в действителност по онова време дори нямаше как да бъдем сигурни, че изобщо е извършено такова — колкото да ме помолите за съдействие по отношение на предстоящия ви брак с Робърт Блекистън, който според вас беше застрашен. Може би нямах право да ви откажа, но се надявам да разберете, че в този момент ме занимаваха въпроси от лично естество, за които трябваше да се погрижа, така че вниманието ми беше насочено другаде. На следващия ден след вашето посещение аз прочетох новината за смъртта на сър Магнъс и това ме накара да променя решението си. Но дори при това положение още от деня, когато пристигнах в Саксби на Ейвън, аз се чувствах задължен колкото към вас, толкова и към вашия годеник, и именно за това е редно и двамата да бъдете поканени тук, за да разберете какви са плодовете на усилията ми. Освен това бих искал да знаете, че много се натъжих от вашето решение да поемете инициативата и да обявите истината за личния си живот пред цялото село. Това със сигурност не е било приятно за вас и аз смятам, че вината за това действие в крайна сметка е моя. Налага се да ви помоля за прошка.