Вендета: Отмъщението на Лъки
- Автор: Коллинз Джекки
- Серия: Лъки Сантанджело #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вендета: Отмъщението на Лъки». Краткое содержание книги:
По лицето на Рон бавно се плъзна усмивка.
— Назова най-хубавото нещо.
Срещу тях се прозяваше Емилио. Защо трябваше да бъде натъпкан в една кола с хомодружинката?
Предполагаше, че все пак така е по-добре, отколкото изобщо да не е поканен. И все пак… Не заслужаваше ли своя собствена лимузина?
Откакто беше заловил нахълталия в собствеността на Винъс луд, тя беше почти мила с него. За да й върне жеста, беше престанал да продава историите й и работеше като неин хоноруван асистент. Слава Богу, беше хванал Санто първия път — ако не беше, Винъс нямаше да се обади на Джони Романо и да заеме кучетата му. А без кучетата в двора си онази нощ тя можеше днес и да не е тук…
Значи наистина — всичко беше благодарение на него. Не че някой му беше благодарил.
Всъщност когато Винъс и Купър го бяха завели на вечеря в „Хамбъргър хемлит“, те се държаха така, сякаш му правеха голяма услуга. Това го ядоса — не беше ли достатъчно добър да ги придружи до някой от скъпите ресторанти, където често ходеха?
Щом Винъс го покани на премиерата, той беше казал:
— А с какво ще отида там?
— С Антъни и Рон — бе отговорила тя. — Те ще се погрижат да се държиш добре.
— Но, сестричке — беше възразил той. — Мислех си, че мога да взема приятелка в собствената си лимузина!
— Не, Емилио — твърдо бе заявила тя. — Не ти вярвам. Ще отидеш с тях.
И това все пак беше нещо.
Бриджит погледна през прозореца.
— Хвърли едно око на тълпите — възкликна тя. — Ау! Страхотно!
— Стой спокойна — каза Нона. — Помни — ти също си звезда.
Зандино засия и кимна в съгласие. Бяха се оженили преди половин година. Сега Нона беше бременна в петия месец и двамата бяха невероятно щастливи.
Бриджит не можеше да стои мирно.
— Наистина се радвам, че Лъки и Лени ни поканиха — произнесе тя. — Тооолкова е гооот.
— Може би ще срещнеш мъжа на мечтите си — заяви Нона. — В Холивуд има много хубави момчета.
— Мъжът на мечтите ми не съществува — печално рече Бриджит. — Особено в Холивуд. Всъщност започвам да си мисля, че изобщо не съществува.
— Ти си звезда, Бриджит — супермодел — и никога не знаеш кой ще се втурне подире ти, полудял по прекрасното ти младо тяло. Шон Пен. Емилио Естебес. Кого би предпочела?
Бриджит направи гримаса.
— Не знам. Но ако го видя, бъди сигурна, че ще разбереш!
Лимузината им спря пред театъра.
— Навън! — каза Нона. — Бъди звезда!
— Голям си шеф.
— Ти щеше да си неконтролируема, ако не бях такава.
— Ха! На бас, че никой няма да знае коя съм.
— На десет долара. Давай.
Бриджит излезе от колата, пое си дълбоко въздух и застана с лице пред тълпите.
— БРИДЖИТ! БРИДЖИТ! БРИДЖИТ!
Скандираха името й. Тя се вцепени! Но беше и малко очарована.
Красив млад разпоредител я хвана за ръка, готов да я придружи между хората от медията.
— Дължиш ми десет долара — прошепна Нона някъде зад нея.
Тя се усмихна и се изправи пред пресата.
Джони Романо и съпругата му Даниела, женени вече от година, пристъпиха по червения килим с деветгодишната дъщеря на Даниела, вкопчила се в ръката на Джони. Семейството изглеждаше прекрасно. Джони — толкова мургав и секси. Даниела — толкова руса и красива. А малкото момиченце беше огледален образ на майка си.
Пресата смяташе историята за невероятно романтична. Даниела, френска журналистка, беше дошла в Лос Анджелис, за да интервюира Джони за някакво списание. Едно интервю и те се влюбили, той осиновил дъщеря й, оженил се за нея и сега те бяха перфектната холивудската двойка.
Даниела беше доволна. Джони беше щастлив.
Двамата чудесно си пасваха в любовта.
— Изглеждаш прекрасно — каза Купър.
— В никакъв случай — отговори Винъс с отвратена гримаса на лицето. — Дебела съм.
— Не си дебела, а бременна. Има голяма разлика.
— Трябваше да изглеждам лъскава и секси — загрижи се тя. — Почитателите ми го очакват. Трябваше да съм облечена в нещо изключително.
— Играта ти във филма е изключителна. Всеки, който го е гледал, казва, че номинацията ти е сигурна, включително и аз.
Тя го погледна с трепет.
— Наистина ли мислиш така, Куп? Нали не казваш това, само за да ме направиш щастлива?
Той се усмихна компетентно.
— Имам си други начини да те правя щастлива.
— Да, а това е свидетел — и тя печално се погали по изпъкналия корем.
Той постави ръка върху нейната.
— Толкова те обичам — рече той. — Никога не съм мислил, че това ще ме направи толкова щастлив.
— И като си помислиш, че едва не го провалихме — въздъхна тя.
— Е, все пак не го направихме.