Заложникът

— И аз го гледах.

— Предполагам, че на теб ти е поръчано да сложиш край на безобразията.

— Откъде ти хрумна?

— От къде на къде ще му хрумне подобно нещо на Алфредо? — попита Певснер, който тъкмо влизаше в трапезарията.

— Американският президент обеща да накаже отговорните за „безобразието“, смъртта на Мастърсън и сержанта…

— Сержантът се казваше Маркъм — прекъсна го Кастило. — Сержант Роджър Маркъм.

— Попитах Карл дали е замесен.

— И какво ти отговори моят приятел Карлос?

— Попита ме откъде ми е хрумнало.

— Ясно — кимна Певснер. — Значи, ако не си тръгнал да отмъщаваш и не си тук, за да ми съобщиш нещо, на какво дължа честта?

— Дойдох да взема назаем хеликоптера ти за няколко дни — каза направо Кастило.

Певснер рязко вдигна глава и го погледна.

След малко заяви:

— Значи е жив и се намира някъде наоколо.

— Кой? — попита Чарли.

— Мъжът, за когото си разпитвал Хауърд Кенеди.

— А Хауърд намерил ли го е?

— Знаеш много добре, че не го е намерил, Карлос.

— В Париж се говори, а и другаде, че е или в Сена, или в Дунав. Хауърд не ти ли каза? Как се казваше?

— Жан-Пол Лоримър и ти много добре знаеш — сопна се Певснер.

— Нали ми каза, че никога не си чувал за него? — засече го Кастило.

— Понякога е по-добре да не знаеш имената на хората — отвърна Певснер. — Познавам доста хора. Понякога не помня имената им. Просто знам с какво се занимават.

— Интересно — отвърна Кастило. — Да приема ли това за „Да, с удоволствие ще ти дам да използваш хеликоптера ми“?

— Нека ти предложа нещо — опита се да се измъкне Алекс. — Да предположим, че някой идва при теб в Тексас и ти казва: „Дай ми назаем един кон. Трябва да свърша една работа.“ Ти отвръщаш: „Само че навън вали и ако ти дам коня си, ще се намокриш целия, ще хванеш пневмония и ще умреш. Дай аз да свърша работата вместо теб.“ Няма ли така да е по-разумно?

— Не и ако имаш намерение да свършиш работата, като заведеш даден човек в козметичния салон, за да му изрисуват индийска точка между веждите. В Париж казах на Хауърд да ти предаде, че искам копелето гадно жив.

— Защо ти е?

— Искам да го чуя как ще ми попее. Също като славейче. Искам да ми каже не само кой е убил Мастърсън и Маркъм, ами всичко, което знае за хората, които са били замесени в разни сделки… знаеш за какви сделки говоря, Алекс. Имам предвид поредица от сделки, свързани с храна, лекарства и петрол.

Певснер го наблюдаваше със студен поглед.

— Кажи ми, питам просто от любопитство, как ще го накараш да пропее? — попита Певснер.

— Питаш дали няма да се пробвам да му извадя зъбите с клещи ли?

— Или да прибегнеш до старото китайско мъчение с капките вода.

— Първо ще се опитам да въздействам на честността му и на справедливостта. Ако не се получи, тогава ще му обясня, че го разбирам напълно. Тъй като знам, че някои хора се притесняват, задето не е в Париж, ще го върна там. Проблем с пътуването няма да има, защото ще го бодна с бупивакаин и когато се събуди, ще се озове на „Плас дьо ла Конкорд“. Ще бъде вързан с вериги чисто гол в доста предизвикателна поза за една от статуите около обелиска от Луксор, с червило, с обеци и роза, бодната в задника.