Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
И все пак, колкото и да бе ангажиран с дейностите около подготовката на операцията, в минутите, в които оставаше насаме със себе си, в кратките мигове, когато спираше, за да си отдъхне и късно вечер, преди да заспи една мисъл се завръщаше отново и отново. Дали Алекс беше добре? Не можеше да си представи, че не е жив, трябваше да е жив, но дали страдаше? Какво ли можеха да му причиняват аркусианците в този момент? Опитваше да не мисли за това, да не допусне отчаянието да превземе съзнанието му. Затова и не се обади. Всяка вечер стоеше със старфона си в ръка по няколко минути, готов да набере номера на Мария. Искаше да му се да я успокои, да ѝ каже, че ако трябва ще обърне цялата галактика на горе с краката, но ще доведе сина им жив и здрав обратно. Не го направи. Страхуваше се от това, което щеше да чуе. Страхуваше се от отчаянието и болката, която Мария сигурно изпитваше и щеше да му предаде. Не можеше да си го позволи. Трябваше да остане съсредоточен.
На четвъртия ден след атаката, беше изненадан от неочаквано посещение. Работеше в кабинета си, обмисляйки подробности около стратегията за атака, когато адютантът му го уведоми с леко притеснен глас:
— Ъъъ, Сър, тук е една жена, иска да говори с вас.
— Каква жена?
— Ами, сър… твърди, че е адвокат от Земята. Настоява да я приемете, тъй като в момента е официално обявеният Ви приемен час и нямате други насрочени срещи.
— Сега съм зает!
— Сър, тя цитира параграф от устава на флота, според който, ако нямате други насрочени срещи в приемния си час не можете да откажете да я приемете. Заплашва, че ще ни съди и…
— Добре, добре, нека влезе!
Вратата се отвори и в кабинета нахлу с напориста крачка висока и слаба жена с дълга черна коса, официален костюм и решително изражение на лицето. Високите токчета на черните ѝ кожени обувки отекваха в пода при всяка отсечена крачка.
— С какво мога да Ви помогна? — попита с леко раздразнен глас адмирала.
— Името ми е Елена Каменова и дойдох лично да видя човека, поради чиято некомпетентност дъщеря ми е изгубена!
— Какво искате да кажете?! — Стаматов изглеждаше изненадан.
— Дъщеря ми Габриела беше приета тази година като кадет първокурсник във вашия Седми флот. Обучаваше се за пилот на изтребител на борда на кръстосвача „Перперикон“. Тя, заедно с още много кадети, стана жертва на отвличане, след нападението на Хепсия.
— Това е така, но…
— Според член 165, алинея 13 от устава на флота, кадетите не се предполага да влизат в бойни действия, докато не приключи обучението им! Дъщеря ми е едва първи курс. Тя и останалите кадети не е трябвало да попадат на огневата линия. Искам да Ви уведомя, че аз, заедно с много други родители на отвлечени кадети, възнамеряваме да заведем дело срещу флота.
— Госпожо! — започна този път с по-твърд тон Стаматов. — Бяхме подложени на масирана изненадваща атака! Загубихме над три хиляди души по време на битката. Смятате ли, че ако можехме, нямаше да го предотвратим?
— Въпросът е защо не сте държали кадетите на безопасно разстояние от потенциалните опасности? Ние, родителите на отвлечените деца, ще настояваме за мащабно разследване и ще заведем дело!
Стаматов се изправи и застана с лице към прозореца.
— Какво, гръб ли ми обръщате?! Това няма да Ви помогне, адмирале! — каза жената с язвителен тон.
— Можехте и мен да ме впишете в списъка на ищците…
— Моля?
— Госпожо Каменова, аз ще направя всичко по силите си да върна отвлечените деца! Ако се проваля, можете да ме съдите. Но повярвайте ми, каквото и да реши съда, то ще е нищо в сравнение с най-тежкото наказание, което сам ще трябва да преживея.
— За какво говорите?
— Синът ми Александър също е първокурсник. Ако става дума за същото момиче Габириела, което познавам, а струва ми се е точно така, тогава двамата с Алекс са от един клас.
— Тя… — жената едвам сдържаше вълнението си — … беше капитан на отбора на пилотите първокурсници от „Перперикон“.