Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Имаш право. Като се замисля, докато още се намирахме на аркусианската станция се страхувах, че флота може да атакува и да я унищожи заедно с нас вътре — отговори Зак.
— Момчета, нали не смятате, че флотът ще ни зареже тук? — намеси се Габриела. — Или пък, че Земният Съюз ще допусне тази нагла атака да остане без последици? Според мен, организирането на контраатаката отнема технологично време.
— А не мислиш ли, че е възможно инвазията на аркусианците да продължава и в момента? Възможно е сега да се води пълномащабна война между аркусианците и Земния Съюз и ние да се намираме доста далеч зад фронтовата линия?
След тези думи на Алекс, приятелите му останаха за момент смълчани, сякаш изобщо не им бе хрумвала подобна възможност. Габриела възрази:
— Стига, Алекс, това е невъзможно! Всички знаят, че след като хората и Мараите разгромиха аркусианците, предвождани от Акзаман Гразър, последните се разделиха на множество враждуващи фракции и живеят на ръба на хаоса в Тъмния сектор. Това, на което са способни отделните аркусиански групировки са спорадични атаки в пограничните райони. Колкото и да е мощна тази фракция тук — и Габриела посочи към военния лагер, — тя със сигурност не може да се мери с флота на Земния Съюз.
— Съгласен съм с Габриела! — добави Зак.
— Вие просто не сте се интересували достатъчно от последните новини за Тъмния Сектор! — продължаваше да упорства Алекс. — Разузнавателните доклади, публикувани от Старлийкс показват, че точно тази станция, която ни отвлече, както и всички кораби около нея носят герба на Акзаман Гразър. Не казвам, че той превъзхожда Земния Съюз и Мараите по сила, но разузнаването смята, че е успял да възстанови контрола си над седемдесет процента от аркусианските сили. Въпрос на време е да възстанови напълно господството си в Тъмния сектор, а след това и някогашната си мощ.
— Надявам се, че този момент още не е дошъл! — отговори Габриела, която изглеждаше сериозно притеснена от думите на Алекс. Зак от своя страна извади старфона и използвайки приближението на неговата камера увеличи изображението на попадащия в обектива аркусиански изтребител. На корпуса му действително се виждаше добре познатият от времето на голямата война герб на Акзаман Гразър.
— Брей, не бях обърнал внимание на това, но си прав. Тези войски наистина са под командването на Гразър.
— Мислиш ли, че е възможно, Гразър толкова да е набрал мощ, че в момента флотилията му да възпрепятства настъплението на нашите хора? — попита разтревожено Габриела.
— Надявам се, не! — отговори Алекс. — Но е доста вероятно да е струпал големи сили около планетата, което кара Земния Съюз да бъде предпазлив и да отделя повече време за подготовка на атаката.
— Дано да е така. Ако наистина е избухнала мащабна война между Земния Съюз и Гразър, не искам да прекарам следващите двадесет години в тази джунгла — каза възмутено Зак.
Изведнъж разговорът им бе прекъснат от остър звук. И тримата автоматично извърнаха поглед към базата, от, където се разнасяше протяжен вой на сирена. Стотици войници изскочиха от казармите си и затичаха към определени стратегически точки. Алекс забеляза група по-странно облечени войници, намираща се в близост до летището. Те се втурнаха към изтребителите. Това бяха пилоти, които под сигнал за тревога бързо се качиха в кабините на своите бойни кораби. Един след друг аркусианските изтребители започнаха да се изстрелват от пистата, издигайки се за секунди към горните слоеве на атмосферата, където се губеха от поглед. За броени минути летището се опразни. Междувременно течеше трескава дейност в базата. Навсякъде се движеха самоходни бойни машини — големи плазмени и ракетни установки, имащи за цел да спрат евентуална космическо въздушна атака. В рамките на секунди се разгърнаха немалко машини и персонал, предназначени да се справят с десантните части на противника.
— Това е! Започва се, нашите атакуват! — извика възторжено Зак. Останалите също наблюдаваха с нарастващо вълнение. Нямаше как да видят какво се случва в орбита около планетата Хелена 9, но щом аркусианците изпаднаха в състояние на бойна тревога, това можеше да значи само едно — флотът идваше. Изминаха няколко възторжени секунди, преди тримата да си спомнят, че имат план и че неговото изпълнение започва сега.
— Алекс! — извика Зак. — Трябва незабавно да се насочиш към позиция „Браво“, както се бяхме разбрали. Аз и Габриела оставаме тук на „Алфа“.
— Разбрано! — отговори Алекс. Тъкмо понечи да тръгне, когато Зак го предупреди:
— Не забравяй, трябва да изчакаш масираната бомбардировка от орбита да приключи, преди да преминеш към следващите стъпки от плана. Ние с Габриела ще направим същото. Ако се втурнеш да изпълняваш плана преди бомбардировката да е спряла, най-вероятно ще станеш жертва на приятелски огън.