Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
В момента, в който групата от аркусиански кораби навлезе в обсега на кръстосвачите, последните изригнаха мощни залпове от плазмените си батареи, а в добавка бяха освободени стотици самонасочващи се ракети. В първите десетина секунди половината от аркусианските кораби бяха напълно унищожени, но останалата част си пробиха път през плазмения и ракетен бараж и се приближиха достатъчно, за да могат да отвърнат на огъня. Веднага щом се озоваха в обхват, те освободиха всичките си самонасочващи се ракети — общо около двеста, които се устремиха към флагманския кораб „Мадара“. Противоракетната защита, състояща се от десетки малки и ултрабързи лазери успя да унищожи част от тях, но останалите попаднаха в целта. Подът отново се разтресе под краката на Юлиян след множеството попадения.
— Докладвайте щетите!
— Попаденията бяха разсеяни и не успяха да пробият бронята на кораба, сър! Само няколко причиниха щети, попадайки в местата, където вече имахме пробиви, но не е нищо сериозно.
— Чудесно, да не спираме да ги обстрелваме!
Аркусианските щурмови кораби сега налитаха около „Мадара“, обстрелвайки флагманския кораб с цялата огнева мощ, на която бяха способни. Кръстосвачът от своя страна беше въоръжен с леки и тежки плазмени оръдия и ракетни комплекси. Тежките оръдия стреляха бавно и служеха за унищожаване на големи цели, като аркусиански кръстосвачи, разрушители или транспортни кораби. Леките оръдия от своя страна стреляха и се движеха много бързо и в случая вършеха чудесна работа срещу налитащите вражески щурмови кораби. Ракетните комплекси също спомагаха за прихващането на малки мишени. Другите два кръстосвача, „Перперикон“ и „Хелзинг“ на свой ред обстрелваха, доколкото им бе възможно, аркусианските кораби, като внимаваха да не засегнат „Мадара“. След няколко минути на интензивно сражение и последният аркусиански щурмови кораб свърши разбит на хиляди парчета.
„Това беше самоубийствена мисия!“ — помисли си Юлиян. Аркусианците изобщо не се бяха променили от времето на голямата война. Те никога не се предаваха в плен, винаги загиваха. Не бяха редки случаите като този, в които цели подразделения се хвърляха в обречени атаки, от които никой не оцеляваше, само за да спечелят незначително тактическо преимущество. Знаеше се малко за културата и обичаите на аркусианците, както и за принципите, на които беше изградено тяхното общество. Едно обаче изглеждаше повече от видно за Юлиян. Тези от тях, с които той имаше нещастието да се сблъска досега, бяха абсолютни фанатици.
— Сър, подкрепленията пристигнаха! — съобщи адютантът.
— Добре, включете ме на директна честота, искам да ме чуват всички капитани!
— Да, сър!
— До всички кораби от Седми флот, говори командващият адмирал Юлиян Стаматов! Имаме си работа с масирана аркусианска инвазия в сектора около планетата Хепсия. Самата планета понесе много сериозни поражения, защитните ѝ способности са почти напълно унищожени. Това, пред което сме изправени, е изключително опасна аркусианска структура, с каквато не сме се сблъсквали до момента. Когато се приближим, трябва да сте готови да бъдете атакувани с плазмени оръдия, несравними по мощ с нищо познато досега. Както се уверихме от личен опит, тези оръдия могат да пробият бронята на кръстосвач от първото попадение и да нанесат сериозни щети. Ето защо по моя заповед ще навлезем в обсега на структурата и едновременно ще я атакуваме в една точка. Изпратили сме ви точните координати на мястото, където според главния инженер би трябвало да е най-лесно да направим пробив. Стреляйте с всичко, което имате и оставете изтребителите да се грижат за вражеската ескадрила. В първия момент част от нас ще бъдат засегнати от трите свръхмощни плазмени оръдия. След това ще има три минути, преди те да презаредят и да са в състояние да стрелят отново. Не можем да си позволим да стоим в обсега им дълго време, затова бързо трябва да направим пробив. Ако това не стане, няма да имаме друг избор, освен да се оттеглим, оставяйки Хепсия в ръцете на аркусианците!
Всички в залата погледнаха изумени. Повечето бяха млади офицери не преживели голямата война с аркусианците. Те не допускаха, че е възможно да се стигне до там, цялата планета да бъде загубена. През живота си се бяха сблъсквали само със спорадични атаки в пограничния сектор, но превъзходството на флота никога не стоеше под съмнение. Та нали това, което остана от аркусианците след края на войната, представляваха разединени пиратски шайки, атакуващи се помежду си и понякога нападащи хората, но без да представляват равностойна военна заплаха?