Каин и Авел [bg]

— Ричард Каин — отвърна младежът и протегна ръка.

Флорентина я пое и той стиска дланта й по-дълго, отколкото бе очаквала.

— И с какво се занимавате, когато не купувате ръкавици в „Блумингдейл“? — попита закачливо младата жена.

— Уча в Института по бизнесадминистрация към Харвардския университет.

— Виж ти! Там не ви ли обясняват, че повечето хора имат само две ръце?

Той се смееше много дружелюбно и Флорентина съжали, задето от самото начало не му е казала коя е и че може би са се срещали в Кеймбридж, докато е учила в „Ратклиф“.

— Ще поръчваме ли? — попита Ричард, след което я хвана за ръката и я заведе на една от масите.

Флорентина не помнеше да й е било толкова приятно с някого. Ричард бъбреше за Ню Йорк, за театъра и за очевидната си голяма любов — музиката, толкова занимателно и чаровно, че младата жена се отпусна напълно. Дори и да я мислеше за продавачка, се държеше с нея така, сякаш е потомка на някой от най-старите американски родове. Флорентина се надяваше младежът да не е прекалено изненадан, че и тя е запалена по същите неща, защото, когато той взе да я разпитва, не му разправи нищо, освен че е полякиня и живее в Ню Йорк с родителите си. Непоносимо беше, че е принудена да лъже. Но си помисли, че след тази вечер може би няма да се видят повече, затова е без значение какво ще му каже.

Когато вечерта все пак свърши и двамата не бяха в състояние да изпият и капка кафе повече, си тръгнаха от ресторанта и Ричард се огледа за такси. Празни нямаше.

— Къде живеете? — попита той младата жена.

— На Петдесет и седма улица — отвърна тя, без да се замисля.

— Тогава искате ли да се поразходим? — предложи Ричард и я хвана за ръка.

Тя се усмихна — да му покаже, че няма нищо против. От време на време спираха да разгледат някоя витрина, смееха се и разговаряха. Така и не забелязаха празните таксита, профучаващи покрай тях. Разхождаха се близо час, макар че Флорентина живееше само на няколко пресечки, и накрая на нея й беше на устата да му каже истината. Но щом излязоха на Петдесет и седма улица, младата жена спря пред стар жилищен блок на неколкостотин метра от дома й.

— Тук живеят нашите — поясни тя.

Ричард се поколеба, после пусна ръката й.

— Дано излезете отново с мен.

— Ще ми бъде приятно — отвърна любезно Флорентина, сякаш й е все едно.

— Утре? — попита умърлушен младежът.

— Утре ли?

— Ами да. Искате ли да отидем в „Синия ангел“ и да погледаме Боби Шорт? — Той отново я хвана за ръката. — Все пак е по-романтично, отколкото в „Алан“.

Флорентина трепна.

— Няма да ходим там, ако не искате — добави младежът още преди тя да се е окопитила.

— Ще ми бъде приятно — отвърна едва чуто младата жена.

— Ще вечерям с баща ми, удобно ли ви е да ви взема в десет?

— Не, не — възрази Флорентина. — Ще се чакаме там. Живея само на две пресечки.