Талисманите на Шанара

— На времето не искаше в никакъв случай да станеш един от тях — тихо отбеляза Пар.

Уокър кимна и суровите му очи станаха по-меки.

— Това време, Пар, изтече отдавна всички нас.

Коглин би се съгласил с това, каза си Равнинеца. Старецът би разпознал истинността на тези думи веднага. Коглин бе станал свидетел на отминаването на толкова много години, на времена, които бяха излезли от спомена и станали легенда: изчезването на Друидите и тяхното връщане, преминаването от стария свят към новия. Коглин бе последния свидетел на миналите времена и той щеше да разбере, че неизбежността на промяната е единствената константа на живота.

— И значи тези черни твари наистина ги няма вече — каза изведнъж Мати Ро, сякаш имаше нужда от потвърждение, без да погледне към никого, когато изрече тези думи.

— Шадуините ги няма вече — увери я Уокър. Той замълча, загледан към земята. — Но магията, която ги крепеше, остава. Не забравяйте това.

В този миг Дамсон се размърда и те отидоха да видят дали е добре. Над главите им слънцето просветваше в утринната мъглица и въздухът започна да стана горещ и лепкав. В равнината долу Южното око хвърляше искри и димеше в жегата, а след известно време заприлича на мираж.

Дойде обяд и отмина, ала групата все още почиваше всред прохладата на планинските дървета. Дамсон се събуди от дрямката си, за да хапне и да пийне нещо, после отново затвори очи. Скоро ще оздравее, каза си Уокър. Скоро ще бъде отново добре.

След това заспаха, унесоха се един подир друг сред аромата на цветята и свежите треви, успокоени от горската тишина. Може би ги бе повалила умората, но после Пар разбра, че имаше и още нещо. Той сънува, че Уокър им говори по време на сън. Казваше им, че трябва да запомнят онова, което им бе казал за магията, че трябва да запомнят колко е важна тя за земята. Каквато и магия да притежават — и тук той се обърна главно към Пар — трябва да я пазят внимателно от неправилна употреба и небрежност. Да я пазят за времето, когато бъде необходима. Да я държат заключена за момента, когато трябва да се използва. Той докосна всички тях почти неуловимо в началото, като мина покрай тях тихо, безшумно и ги остави отпочинали и умиротворени. Видът му се променяше, докато минаваше, понякога изглеждаше като Уокър, а понякога — като Аланон. Взе Меча на Шанара от Кол — за да не се загуби отново — обясни му той. Нито Кол, нито някой от останалите се възпротиви. Мечът всъщност не беше техен. Мечът принадлежеше на Четирите земи.