Талисманите на Шанара

— Някои са се приспособили — каза Уокър. — Но мнозина не са успели, макар че са се опитвали. А някои от онези същества в Шахтата са били лишени от малката си магия, присвоена от Шадуините — слабите са били подчинени от по-силните. Помниш ли как Шадуините се опитваха да проникнат в теб и да станат част от теб? Както горската жена и детето край Тофърската планина?

Както Ример Дал — помисли си Пар, но не го изрече на глас.

— Те са имали нужда да се хранят, за да оцелеят и са се хранили винаги, когато почувстват потребност. Използвали са хората наоколо си, също както и земята, за да поддържат живота си. Ако магията на един човек е била силна, техният стремеж да я откраднат ставал още по-силен. Когато Шадуините изсмуквали магията от някого, тези създания полудявали. В някои случаи това довеждало Шадуините до лудост. Било е твърде разрушителен процес. Шадуините не са го разбирали. Силата, към която са се стремили, е била недостъпна за тях. Силата, която дава живот на земята и нейните създания, е твърде опасна, за да се посегне на нея.

Мърко се промъкна откъм сенките, обгорен и окървавен на десетки места, с разкъсана козина на още толкова. Той изглеждаше така, сякаш не забелязва това. Муцуната му бе влажна, защото бе пил вода от един извор, който бе открил сред дърветата. Огледа ги със светнал поглед, после отиде до Уокър, седна и започна да се ближе, за да се измие.

Пар откъсна едно диво цвете, пораснало до краката му.

— Ример Дал искаше и от мене да изсмуче магията на песента-заклинание, нали?

— Той искаше нещо повече от магията, Пар — Уокър се бе преместил на по-удобно място и Мърко погледна към него, за да се увери, че не отива някъде. — Той искаше да те спечели на своя страна. Искаше да се превъплъти в теб. Трудно е да се разбере, но Шадуините бяха открили още в много ранен стадий начин да напускат телата си и да оцеляват като призраци. Древната магия им е позволила това. Магията на земята им даваше способността да се превръщат в каквото си поискат. Но по този начин те нямаха самоличност и затова се стремяха да бъдат нещо повече от дим. Използваха телата на хората и ги изоставяха, когато поискваха да се превърнат в някой или нещо друго.

Той леко се приведе напред.

— Но Ример Дал бе Главен преследвач, най-силният измежду Шадуините и се стремеше да бъде нещо повече от другите. Той се насочи към тебе, Пар, защото ти можеше да му дадеш младост и сила, каквито не притежава никой друг човек. Песента-заклинание се променяше и той знаеше това. Нещо повече, той разпозна в каква посока се извършва тази промяна. Твоята Елфска кръв връщаше магията към онова, което Брин Омсфорд бе наследил от своя баща, към магията, родена от Елфовите камъни. Помниш ли как тя се е борила, за да не позволи магията да я унищожи? Ример Дал е разбирал природата на тази магия. Тя е Елфска, но е имала и своята Шадуинска страна. Ако той придобиеше власт над нея, можеше да я обърне в своя полза. Но това той не би могъл да осъществи без твоя помощ. Магията беше твърде силна, твърде закриляща, за да допусне ти насилствено да бъдеш овладян. Той трябваше да те измами, за да те накара да му помогнеш. Точно това и го унищожи накрая. Неговата маниакална страст да те подчини на себе си. Той се беше предал напълно, прекарваше цялото си време в умуване как да го постигне, казваше ти, че си вече Шадуин, че си се превърнал във врага, срещу когото се бориш, накара те да мислиш, че си убил Кол, после върна Кол към живота, за да те преследва, опитваше се да те накара да вярваш, че без неговата помощ ще полудееш. Стремежът му още повече се засили, след като откри, че Аланон те е изпратил да търсиш Меча на Шанара. Той познаваше магията ти от Варфлийд, но сега откри начин да те направи свой съюзник срещу най-опасния си враг. Стремеше се да бъде близо до теб, за да не ти позволи да откриеш истината и магията ти му помогна. Тя беше Елфска по произход и всеки път, когато ти се позоваваше на нея, това беше указание за него къде си. Не че беше достатъчно да те залови, но му помагаше да бъде наблизо.