Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Да тръгваме тогава — казва тя весело, за да хвърли някакъв мост между дивите зверове и недоядените бисквити.
И Спасителките потеглят — цели осем на брой. Вървят заедно, както винаги, еднакви като войници в униформи. Но по-малко от час след Потеглянето Емелин Фокс е успяла да се отдели от групата и старателно издирва едно бременно момиче, самото то още дете, в някаква воняща сляпа уличка.
Шугър, от своя страна, седи в една спретната, ярко осветена чайна на Уестборн Терас, върти чашата с изстиналия специалитет на заведението и чопли кифла, заета да подслушва една прислужница. Прислужницата е седнала на една близка маса, хапва и пийва, и клюкарства оживено с една приятелка; Шугър седи сама на друга маса, гърбом към говорещите; взира се разсеяно в светлото отражение на лампата в чая; ушите й са пламнали.
Нека не съдим прибързано; това не е обичайният начин, по който Шугър прекарва вторничните следобеди — всъщност, случва й се за първи път. Не, наистина! Разбирате ли, Уилям Ракъм е в Кардиф до четвъртък, Агнес Ракъм е неразположена. Така че, вместо да бездейства, какво лошо има в това да проследи Клара, камериерката на Агнес, която днес има свободен следобед, и да види какво ще излезе от цялата работа?
Действително, засега има изгледи начинанието да се окаже плодотворно. За щастие Клара е удивително бъбриво същество, поне когато се намира в компанията на тази ирландка, която нарича (ако Шугър е чула правилно) „Шнайд“ — ирландката очевидно също е камериерка и е облечена почти по същия начин като Клара. В чайната е тихо, има само петима посетители. Увеличаването на заведенията около гара Падингтън е предизвикало отлив на клиентелата. Това е добре за Шугър, която надали би могла да чуе нещо от разговора сред шумотевицата и тракането на чаши в заведенията около гарата. Но Клара и „Шнайд“ са единодушни, че тук е далеч по-приятно, защото няма миризливи чужденци и шумни деца. Шугър отпива много бавно от чая си и държи ушите си отворени, за да може изобилието от клюки и недоволство да се влее в тях.
Тя научава следното: Уилям Ракъм е противна личност и тиранин. Напоследък отношението му към ръководенето на домакинството се е променило и от случайни, лениви и отегчени намеси е преминало към управление с железен юмрук. Навремето не смеел „да те погледне в очите“, а сега „те гледа, като че ли не съществуваш“. Миналата седмица обяснил на всички как човек с неговите възможности може веднага да си осигури по-добро обслужване, но че той нямал такива намерения, защото знаел колко се стараят момичетата. Разбира се, сега всички на приземния етаж умирали от ужас.
Но Уилям Ракъм не е най-тежкият проблем; не, Клара говори с най-голяма ненавист за своята господарка — лукаво, двулично същество. Един ден се прави на болна и безпомощна, за да й е по-лесно на другия да тормози нищо неподозиращата прислуга с изблици на лошо настроение и неосъществими изисквания.
— Миналия декември — казва Клара, — бях убедена, че умира. А сега понякога ми се струва, че аз ще умра преди нея.
Клара заявява, че се чуди дали да не потърси друго място, при по-непретенциозни господари, но се бои, че Ракъмови няма да й дадат добри препоръки.
— Точно това бих могла да очаквам от тях — съска тя. — Ако се справям с работата, няма да ме пуснат; ако не им се понравя, ще ме изритат на улицата.
— Робини, ето какво сме ние — съгласява се „Шнайд“. — Същински робини.
Разговорът се прехвърля към приятелите на Клара и „Шнайд“; излиза, че и двете имат любовници. Този факт предизвиква леко стъписване у Шугър; тя постоянно забравя, че свободните жени проявяват желание да поддържат връзки с мъже, дори когато обстоятелствата не им налагат. Тя може да разбере нуждата от сводници; може да разбере и нуждата от богати благодетели. Но приятели? Мъже без пукната пара, които живеят по разни пансиони, като Джони, приятелят на Клара, и Алфи, приятелят на „Шнайд“? Нима в такава връзка може да има нещо привлекателно? Шугър наостря уши, но до момента, в който двете прислужници си разменят целувки и стават, за да си вървят, тя не е успяла да разбере нищо. Как е възможно тези две злобни, дребнави клюкарки да твърдят, че изпитват „любов“ към когото и да било? (Особено ако този „някой“ е мъж — с грубо, зле миришещо тяло, с бодлива брада, помада по косата и мръсни нокти…)