Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Собствените ти съмнения са най-мощното оръжие на противника. Като адар ти представляваш целия Слънчев флот. Когато вождът е силен и уверен, флотът също е силен и уверен.
Зан’нх се усещаше засенчен от великия си предшественик. Бившият адар притежаваше изключителни тактически умения и непоколебима смелост, но и те не бяха достатъчни, за да му гарантират победата. Със самоубийствената си храброст Кори’нх беше нанесъл унищожителен удар на хидрогите, но все пак не беше спечелил войната. Хидрогите продължаваха неспирните си нападения.
Застанал в командния пулт, за да издаде поредната си заповед, Зан’нх неочаквано сграбчи страничните перила, зашеметен от ужаса, който изпита… Пери’х? Брат му беше мъртъв!
При внезапната смърт на мага-император Сайрок’х всеки илдириец в Империята беше изпаднал във вцепенение, тъй като тизмът го свързваше директно с неговия вожд. Но екзекуцията на кандидат-губернатора предизвика само тръпка на безпокойство сред екипажа на Зан’нх. Единствено той разбра смисъла на шока.
— Пригответе се за промяна на курса. — Гласът му прозвуча странно и дрезгаво, но не неуверено, а решително. — Налага се незабавно да се върнем на Илдира! Усетих нещо през тизма.
Екипажът на командния мостик се зае да изчисли курса и да предаде заповедта на Зан’нх до останалите четирийсет и осем кораба, които ги придружаваха. Отлично организираната манипула пое в новия курс в ненарушим ред.
По комуникационната система се понесе воят на алармените сирени. Изненаданият оператор незабавно съобщи:
— Имате право, адаре. Току-що получих сигнал за извънредно положение от… — той погледна показанията върху екрана — от отломъчния свят Хрел-оро.
— Хрел-оро?
Не това беше усетил.
Зан’нх погледна централния екран. На него се появи издълженото като на гущер лице на един люспест, почерняло от пушек и с често-често примигващи очи.
— … ни нападнаха. Не можем да им се противопоставим! Не знаем какво искат.
Зад гърба на люспестия трещяха взривове, избухваха снаряди. Над главата му по небето прелетя гигантска сфера, след броени секунди я последваха други пет, изстрелваха вледеняващи вълни. Колониалните сгради се разцепваха и рухваха. Люспестият изкрещя:
— Какво правят тук хидрогите? Изпратете помощ при първа…
Връзката прекъсна.
Зан’нх се вцепени. По гърба му полазиха тръпки.
— Преустановяваме полета към Илдира. На какво разстояние е Хрел-оро?
— Можем да сме там след час, адаре. Ние сме най-близо до тях.
— Преизчислете курса. Максимална скорост.
Хидрогите бяха нападнали една илдирийска отломъчна колония. Това беше негово задължение, негова отговорност, точно както го беше обучавал адар Кори’нх, и Зан’нх нямаше да си позволи да опетни паметта на своя наставник.
— Ще се изправим срещу хидрогите. Нека да им покажем на какво е способен Слънчевият флот.
Манипулата се понесе през космическото пространство, готова за сблъсъка. Той възложи подготвителни задачи на застаналите през станциите войници.
— Трябва да се подготвим. Всяко оръжие, всеки кораб, всеки изтребител. Разполагаме със съвсем малко време.
След това се обърна към екипажа в командния център:
— Включете всички данни за колонията върху тактическия ми екран. Искам да се запозная с нейния терен, с историята й и с всичко останало. Какво може да търсят хидрогите там?
Заповяда на седемте си септара и на командващия манипулата кул Фан’нх да се запознаят с цялата информация и да дадат предложения, ако имат такива. После се зае да проучи задълбочено всяка подробност.
Хрел-оро беше свръхсуха топла планета, доста наподобяваща опустелите кликиски светове. Нямаше високи дървета, както и почти никаква растителност, но в дълбините й имаше много ценни минерали и метални руди. Преди повече от хиляда години магът-император беше заповядал на люспестите да основат там ефикасна промишлена колония. На Хрел-оро живееха илдирийци от различни категории, но основното население се състоеше от люспести. Те извършваха изкопните дейности из каньоните с отвесни ръждиви стени и ръководеха минералодобивната промишленост, конструираха слънчеви електростанции в пустините и инсталираха ветрени турбини в теснините на каньоните, където през ураганните сезони бушуваха яростни бури.
Докато бойните лайнери се носеха към полесражението, Зан’нх проучи докладите за всички предишни нападения на хидрогите върху илдирийски и човешки светове. Някои от тях бяха наказателни мерки срещу небесни миньори, които нарушаваха забраната да развиват дейности върху газови гиганти, което беше разбираем мотив. Набезите срещу Гарванов пристан, Буунов брод, Хирилка и необитаемата Дуларикс по всяка вероятност имаха за цел унищожаването на световната гора и всички гигантски дървета. Ненавистта им, изглежда, беше древна и необяснима.