Буреносни хоризонти

— О, ние държим Джора’х да узнае. Дори с неговото некадърно боравене с тизма, той със сигурност вече долавя, че нещо не е наред. Но ти, Пери’х, трябва да му изпратиш ясно послание. Нашите поклонници вече са заели местата си в Призматичния палат. Узурпаторът ще усети тежестта на извършените от него грешки и престъпления.

— Наричаш моя баща узурпатор? — Пери’х беше повече изумен, отколкото разгневен. — Той е магът-император…

— Аз съм истинският император! — изрева Руса’х.

Тор’х изпъшка и се приближи до чичо си.

— Той никога няма да ти отстъпи Призматичния палат.

Руса’х се навъси.

— Знам. Много илдирийци ще изпитат страдания поради тази причина.

Телохранителите вдигнаха копията с кристални върхове и се вторачиха в Пери’х.

На Пери’х му беше трудно дори да говори, но въпреки това положи усилия.

— Чуй ме, чичо. Ти беше ранен. Твоят мозък сигурно е… увреден от хидрогите. Трябва да разбереш, че това е безумие…

Руса’х сграбчи ръба на фалшивия какавиден трон и рязко се изправи. Плитката му се мяташе и плющеше.

— О, да, Пери’х, аз разбирам… разбирам по-ясно от всеки илдириец. Аз проследих духовните нишки и видях колко са се оплели и изтъркали. Джора’х, а преди това и баща ни, извършиха големи пакости, но все още не е прекалено късно за спасението на нашия народ. Трябва да се върнем в правия път.

Пери’х повдигна вежди.

— Правилно ли е да проповядваш измяна срещу мага-император, който държи тизма?

— Аз държа всички нишки на тизма тук. Сам го усещаш.

Пери’х наистина усещаше. Болката на пустотата раздираше съзнанието му.

— Всички на Хирилка са свързани с мен — продължи губернаторът — и нашето просветление ще се разпръсне из Хоризонтния куп, а след това ще овладее и всички илдирийци. Джора’х не би трябвало да оказва съпротива на тази промяна, но той е заслепен и упорит. След като отрови баща ни, той не разбира колко дълбоко е паднал.

Пери’х погледна в очите един по един илдирийските лекари, свещениците-философи, пазачите и придворните. Дори партньорките за наслади, които по-рано бяха изнежени и красиви жени, сега изглеждаха недостъпни като кристални остриета. А най-лошото от всичко беше, че погледът на престолонаследника се беше изцъклил. Изразът на Тор’х подсказваше; че той отлично знае какво предстои и че е решил да го позволи.

— Ти ще си нашето послание, Пери’х — продължи Руса’х. — След като отказваш да ни сътрудничиш, ти си прекъсната нишка на тизма. Трябва да бъдеш освободен от капана, в който си попаднал.

Острите нокти на изолацията разкъсваха съзнанието му, но Пери’х се изпъна непоколебимо.

— Моят баща е истинският маг-император. Никога няма да го предам.

Руса’х се усмихна.

— Не го очакваме от теб. Затова дори вече не те молим.

Той вдигна ръка и направи знак на преданите си телохранители. Те пристъпиха заплашително към Пери’х.

— След това — добави губернаторът на Хирилка — Джора’х ще е принуден да отговори. А ние го очакваме.