Буреносни хоризонти

Чрез тизмената връзка, без която вече сигурно щеше да е полудял, Пери’х знаеше, че магът-император долавя, че в Хоризонтния куп се случва нещо нередно, но никой на далечната Илдира не би могъл да осъзнае колко ужасяваща е ситуацията.

Свръхупотребата на суров шайинг беше разхлабила връзките между всички хирилкийци, което ги правеше лесно управляеми. След което губернатор Руса’х беше осъществил своята манипулация с помощта на фалшифицирана версия на тизма и ги беше поставил под собствения си контрол вместо под този на мага-император.

Престолонаследник Тор’х участваше в безумния бунт по своя собствена воля — Пери’х не можеше да повярва, че един син на мага-император може да е с толкова слаба воля, че да позволи да бъде поставен под духовно подчинение. С изтръпнало от ужас сърце си даваше сметка, че собственият му брат, престолонаследникът на Илдирийската империя, е съзнателен съучастник в тази лудост… Беше абсолютно сам!…

Тор’х дойде пред вратата на затворническата стая, придружен от отряд войници. Застана на входа с неумолимо изражение, скръстил ръце върху тесните си гърди. Лицето му беше бледо и издължено, а устните му бяха присвити с отвращение, сякаш току-що беше изял нещо кисело. Макар Пери’х да копнееше да общува с някого, който и да е той, Тор’х се държеше така, сякаш изобщо не познаваше по-малкия си брат.

— Последвай ме в тронната зала. Император Руса’х възнамерява да проведе разговор с теб каква ще е съдбата ти.

— Император? Тор’х, това е лудост!

— Така трябва да бъде за доброто на Илдирийската империя.

Пери’х не се помръдна.

— Аз съм кандидат-губернаторът на Хирилка. Твоето място не е тук.

Очите на Тор’х проблеснаха.

— Аз съм престолонаследникът. Мога да съм навсякъде, където се налага. И съм свързан по-плътно с император Руса’х, отколкото съм бил, когато и да било със заблудения ни баща.

Той махна с ръка и телохранителите влязоха с тежка стъпка, грабнаха грубо Пери’х за ръцете, измъкнаха го от стаята и го повлякоха по коридорите на обраслия с пълзящи растения цитаделен палат.

Пери’х се освободи от ръцете им, вдигна високо глава и закрачи насред обкръжилите го телохранители. В такъв момент съпротивата би била проява на глупост, а споровете или противопоставянето на войниците не биха му помогнали с нищо. Макар да вървеше съвсем близо до тях, младият мъж се чувстваше изолиран като насред огромна пустиня. Възстанови отломките на достойнството си и закрачи по-бързо, сякаш той предвождаше пазачите си.

Тълпите хирилкийци го гледаха с празни погледи. Това би трябвало да бъдат неговите поданици, но те вече не бяха свързани с тизма, който го обединяваше с останалата част от Илдирийската империя.