Магическият кръг

В момента, в който след двайсетминутен разговор с майка ми затворих телефона, се оказах доста по-наясно със семейните дела. Към дежурната ми фраза отпреди години „Отношенията в семейството ми са малко сложни…“ с пълно основание можеше да бъде добавен изразът „…колкото и малко да знам за тях“.

По думите на Джързи майка й Зоуи Бен — най-малкото дете и единствена дъщеря на Йероним и Ермионе, избягала с Пандора и вече на петнайсет години била превъзходна танцьорка. Също като по-възрастната своя преподавателка, покровителка и приятелка Айсидора Дънкан, Зоуи скоро създала свой собствен стил. По времето, когато през 1927 година Айсидора загива трагично, Зоуи е само на двайсет и е вече звезда на „Фоли Бержер“ в „Опера комик“ и редица други театри. В същата година тя се запознава и с Хилман фон Хаузер.

По това време той е близо четирийсетгодишен, богат, влиятелен, рицар на Тевтонския орден, член на нелегална националистическа група, подобна на обществото „Туле“ и „Арманеншафт“, и оказва сериозна финансова подкрепа на националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер. Рус е като Зоуи, красив и от десет години женен за момиче от семейство на стар и уважаван германски род, но без деца.

Зоуи, която вече от пет години танцува почти всяка вечер гола по сцените, за което пише сама в спомените си, е скандално изложена на погледите в периода на известните със свободните си нрави „бурни двайсет години“ и решава да докаже, че за липсата на потомство в семейство Хаузер, причината не е съпругът. Тя ражда през 1928 година по-голямата сестра на майка ми Хале фон Хаузер.

През десетилетието след Първата световна война рицарят фон Хаузер и хората като него преживяват малко от изпитанията, на които е подложен германският народ. Той е сред групата индустриалци, в която са имена като Круп и Тисен — предимно производители на оръжие. Дъщерята на Зоуи, Хале, е отведена в Германия, осиновена от собствения си баща и законната му съпруга и изпратена да учи в елитните училища на Франция. От майка си Джързи знаеше, че Зоуи решава да се скрие на остров Джързи, където се запознава и на бърза ръка сключва брак с преуспяващ скотовъдец, собственик на стада ирландски овце. Двамата остават на острова с дъщеря си Джързи до началото на Втората световна война. Ирландецът е мобилизиран, а Зоуи заминава за Франция.

Макар „пасторалният“ период в миналото на Зоуи да не се вписва много в собствената й легенда на скандална танцьорка, той все пак исторически съвпада със събитията от това време. В седмицата, когато през 1940 година Зоуи решава да замине за Франция, по думите на Джързи, започва немската окупация. По това време в Париж е не само Ритер120 фон Хаузер, пристигнал, за да прибере дванайсетгодишната си дъщеря Хале, но и Зоуи, а и още един човек — стар познат на Зоуи.

Изобщо не съм забравила разговора си с Лаф в басейна онзи следобед в Сън Вели, когато уж между другото той подхвърли, че Зоуи съвсем не е била онази „кралица на нощта“, за която се представя в спомените си, и че това прозвище било създадено от един от „най-умните продавачи на пропаганда на века“ — австриецът Адолф Хитлер, който по същото време е в Париж и дори го има сниман широко усмихнат пред Айфеловата кула — отдавна чаканият завоевател и победител на бургундските франки от „Песен за Нибелунгите“.