Магическият кръг
- Автор: Невил Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Магическият кръг». Краткое содержание книги:
— Какви „сурови факти“ имаш предвид?
— Нещо като например защо майка ти е избягала във Франция и те е изоставила по време на войната и защо след това си се омъжила не за един, а за трима нейни братя…
— Сега вече наистина имам нужда от питие — прекъсна ме Джързи и ме остави да я чакам на хиляди километри. Когато скоро след това се върна, успях да чуя потропването на кубчетата лед в чашата. Може да бе и в резултат на алкохола, но ми се стори, че гласът й придоби метални нотки, сякаш бе нахлузила ризницата си.
— Колко неща вече знаеш? — попита майка ми.
— Твърде много, за да се чувствам добре — уверих я, — така че давай направо.
— Значи знаеш за Огъстъс?
— Какво за него?
Очевидно тя имаше предвид информацията, че Дакиан Басаридис е действителният баща на баща ми, но аз ли трябваше да задавам въпросите? А и не бях сигурна, че ще мога да избълвам всичко, което знаех, пред жена — все едно дали е майка ми, или не, — държала ме на тъмно толкова време относно собствените си родители. След последната бележка на Джързи тайно благодарих на съдбата, че успях да удържа езика зад зъбите си.
— Обясни ли Лафкадио — започна Джързи след известно колебание — защо напуснах баща ти?
Нямах представа как ще завърши всичко това, но едно беше сигурно — каквото и да изскочеше, беше толкова важно за мен, че нямаше начин точно сега да се издъня.
— Защо ти не ми разкажеш? — предложих, тъй като не успях да измисля нищо друго, което да е между „да“ и „не“.
— Ясно е, че не знаеш — заключи майка ми. — Ако останеше на мен, не знам точно какво щях да реша. Най-добре беше нищо да не знаеш, но след като казваш, че си била във Виена, а сега си в Париж, ако продължавам да мълча, ще те изложа на още по-голяма опасност…
— Аз вече съм в голяма опасност, майко! — избухнах. Как ми се искаше да извия тънкия й врат!
Забелязал бурната ми реакция през стъклото на кабината Волфганг ме изгледа с вдигнати вежди и за да не привличам повече вниманието му, свих само рамене, все едно няма нищо сериозно, опитах се дори да му се усмихна.
— Естествено, имаш право да знаеш — отбеляза Джързи от другата страна на линията. Последва ново мълчание, сякаш тя се опитваше да събере мислите си. Чувах само потропването на ледените парченца в стените на чашата й. Чувствах, че съм се стегнала, все едно очаквах някой да ме цапардоса с нещо. Най-сетне майка ми заговори и както обикновено се случва с моето семейство, по едно време ми се поиска никога да не беше започвала.
— Ариел, момичето ми… Имам сестра… По-скоро би трябвало да кажа — имах сестра. Никога не сме били близки. Не бяхме се виждали с години, а сега тя вече не е жива. Благодарение на непростимата изневяра от страна на баща ти преди много години… — Последните думи заседнаха в гърлото на Джързи. — Скъпа, ти също имаш сестра, която е почти на твоята възраст!
Не вярвах на ушите си! Защо никой не ми беше казал? Поколения наред в това семейство царяха лъжи и предателства, които майка ми, известната певица, бе таила в душата си. Естествено, не само тя имаше вина за това, че нищо не знаех — Огъстъс също се бе постарал да укрие от мен истината.
Може би нямаше да е зле да затворя — все едно линията беше прекъснала, но така или иначе неизвестността щеше да остане да виси над мен. Ето защо затаих дъх и зачаках. Ясно бе, че жената, за която ставаше дума, не е настоящата му съпруга Грейс. Беше прекалено млада — Джързи се беше разделила с него преди повече от двайсет години.
— Двамата с баща ти отдавна трябваше да ти кажем — продължи Джързи и отново замлъкна…
Бях искрено благодарна, че френската система за разтоварване на багаж е най-бавната в Европа, и Волфганг, който крачеше нервно покрай лентата, не беше дошъл, за да ме подканя да тръгваме.
— Попита ме защо майка ми ме е оставила сама и е заминала — обади се Джързи. — Всъщност Зоуи замина, за да доведе сестра ми Хале, изпратена от баща си в Париж. Беше война и нали знаеш…
— С нейния баща ли? — не се сдържах. — Искаш да кажеш, че сте от различни бащи? — Защо ли толкова се изненадвах при репутацията на Зоуи?
— Майка ми беше женена, или по-скоро, бе родила дете от друг мъж. След като бащите ни бяха от двете страни на Ламанша, естествено, ние със сестра ми живеехме разделени. И тъй като ти спомена, че си била във Виена, си помислих, че Лафкадио може да те е запознал с нея…