Магическият кръг

Изненада следваше изненадата! Единствената добра вест бе, че котаракът ми е добре. Много неприятно ми беше, че началникът ми ме е последвал във Виена. Този факт събуди нещо, което се въртеше в главата ми през цялото време в Русия. Предупреждението на Сам просто го потвърди.

Волфганг ми бе казал истината, като ме увери, че съм срещала отец Вергилио и преди манастира Мелк. Той бе посочил ресторанта, където бе играл временно ролята на сервитьор, за да може да ме пази от Дакиан Басаридис. Нищо чудно, че ми се е видял познат след това в тъмното, не и чак толкова познат. Спомних си и твърде уклончивия отговор по отношение на загадъчния Ханс Клаус, чието име все нещо се променяше. Там беше лъжата.

Какво облекчение изпита, когато повярвах, че тъкмо отецът съм забелязала в лозята през нощта. Едва сега ми стана ясно, че в тъмното съм зърнала не отец Вергилио, а фигурата на човек, когото често срещах и задминавах по коридорите на ядрения център в Айдахо. Този човек имаше походката на професионален боксьор и на ветеран от Виетнамската война. Сега вече, без сянка от каквото и да е съмнение, бях убедена, че човекът, който тайно се срещна с Волфганг над Кремс, не беше някой друг, а собственият ми началник Пастор Оуен Дарт.

Почти веднага дойде и следващото просветление. Дарт нито ме нае на работа направо от колежа, нито ме изпрати веднага след погребението на Сам да изпълнявам важна задача с Волфганг, защото съм много добра в своята област. Връщайки се назад, осъзнах как нещата всъщност са съвпаднали.

Най-вероятно тъкмо той бе разказал и на „Уошингтън Поуст“ за моето „наследство“ и негова е била идеята да изпрати Оливие след мен в пощата, за да прибере моя пакет. Пак той бе поръчал на Волфганг да ме проследи в планината до Джаксън Хоул и дори се бе преборил с федералната служба по сигурността, за да успея да се кача на самолета за Виена. Но какво ли можеше да означава това, че бе взел следващия полет? Нещо повече, тайната му среднощна среща с Волфганг, веднага след като скрихме ръкописите в националната библиотека, и уверението на Оливие, че той е все още в австрийската столица, налагаше един логичен извод. Истината е, че в този момент твърде малко можех да направя, още повече в този час на нощта.

Докато изкачвахме стълбите към самолета, вътре в мен се оформи голяма ледена буца. Опитах се да преглътна огорчението, което се бе натрупало в душата ми по отношение на Волфганг и неговото предателство, докато се мъчех да изгазя в блатото от лъжи. Налагаше се да приема и още един факт, не по-малко застрашителен. Не можех да се правя, че не знам за него. В последния ред от съобщението на Оливие се споменаваше едно име, което знаех чудесно от разказа на Сам. Човекът, който знаех, че е загинал вместо него, се казваше по същия начин — Терон. Също като шефът на Оливие — Терон Вейн.