Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Дриадите от Гората на Сенките си направиха шега и изпратиха коледни курабийки с виагра на планинските елфи от Ангтор, но когато играта загрубя, отказаха да... м-м-м... празнуват... с тях... и след това стана страшно! Колегите от Ордена ме изпратиха за помощ. Не знам колко още ще успяват да ги държат далеч едни от други...

– Рей, пиши ни го на сметката – изправих се аз и се запътих към вратата. Цялата компания ме последва.

– Сигурно и за това няма да ти повярват, ако след време решиш да го описваш – хвана ме под ръка Бранди.

– Сигурно, колежке. Сигурно...

Тъмнината навън, мрачна и гладка като мозък на поетеса, ни погълна. Бе време за поредното ни „недостатъчно реално“ приключение. Жалко, че никой никога няма да прочете за него.

Може би някой друг път...