Беглец по равнините
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-033-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Беглец по равнините». Краткое содержание книги:
Разбиваща приключенска литература, която се простира в мултивселената, без и за момент да изгуби самообладание или чувството си за стил. Иън Макдоналд е един от великите писатели на научната фантастика, а дебютът му в янг адълт литературата е всичко, на което можете да се надявате: романтичен, наситен с непрестанно действие, безкрайно изобретателен и надарен със собствена душа. Кори Доктороу
Жестоко до козирката. В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон се възправя до умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи, Майкъл Дж. Принц (автор на Ship Breaker)
Атлетичен, гениален и винаги на стъпка напред в играта, Еверет е прекалено съвършен, но това по никакъв начин не отвлича вниманието от забавлението в книгата. Макдоналд пише с научна, литературна изтънченост и лукаво чувство за хумор. Прибавете неспирния екшън, ексцентричните персонажи и отлично изградената авторова вселена, и тази първа книга от поредицата „Евърнес“ се оказва победител. Publihers Weekly
Какво удоволствие — да открием научна фантастика, основана на реални научни концепции […] В своя дебют за тийнейджъри Макдоналд изгражда един свят, който е различен точно колкото трябва, за да очарова читателите и да ги накара да повярват […] Блестящото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза карат книгата да се откроява. Kirkus
Изобретателна, интелигентно измислена […] първокласна приключенска история. Тази книга е не само отличен фантастичен янг адълт по отношение на привлекателните герои и стилистиката в нея, но чисто и просто е добра фантастика по начин, който почти изобретява наново и вероятно ще пристрасти читателите към идеята за паралелните вселени. Забавно. Locus
— Знаех — каза той. — Знаех.
— Неведнъж ми е казвал, че те смята за далеч по-талантлив от себе си — обясни Колет. — Налагаше се да го разработи; и сега виждаш резултата. Пред теб е, Еверет. Дал ти го е. Мултивселена на айпад. Проблемът е, че не знаем какво да правим с нея. Това са само така наречените графики на вълновите функции. Все едно да се опитваш да изследваш Лондон, но да разполагаш само с телефонния указател, само с имената, адресите на хората и телефонните им номера. Има семейство Синг на Роудинг Роуд №43 и семейство Синг на Ормонд Плейс, и семейство на Синг на Куин Елизабет Уей, но от указателя не можеш да кажеш къде се намират в Лондон — изток, запад, северно от реката, южно от реката, — за да стигнеш до тях. Разполагаш с домашните им адреси, но не знаеш как изглежда — дали е имение на футболист или западнало наркоманско сборище. Разбираш ли какво искам да кажа, Еверет?
— Сега сме семейство Брейдън, не Синг — отвърна Еверет. — Така казва мама.
— Не, не си.
— Аз не съм. Никога не съм бил и няма да бъда.
— Трябва да те черпя една бира, Еверет.
— „Кирин“ ми харесва повече от „Сапоро“.
— Шегувах се. Яж си сушито.
Той изяде нигирито. Оцетът в ориза беше в точната пропорция, зрънцата бяха закръглени, а консистенцията им идеална — нито твърде лепкава, нито рехава. Колет побутваше из чинията мариновия си джинджифил. Тя остави клечките за хранене в кръстосано положение.
— Еверет, баща ти споменавал ли е някога нещо, наречено Портал на Хайзенберг?
— Това е теоретичната точка, където паралелните вселени се докосват и водят една към друга. Като червеева дупка между световете.
— Ами ако не е теоретична?
Сервитьорът донесе малко чугунено котле и наля от него чай — горещ, чист и ароматен. Ресторантът, интериорът, сепарето, парещият чай най-после успяваха да напоят с топлина премръзналите кости на Еверет. Колет плъзна една флашка през масата.
— Господ да ми е на помощ, ако открият, че идва от мен. Ще ме заключат и ще изхвърлят ключа. Вземи това, Еверет. Изгледай всичко докрай. После ми се обади.
Еверет прибра флашката във вътрешния си джоб, близо до сърцето си. Закопча ципа на джоба, но имаше чувството, че всички могат да видят как флашката грее издайнически от вътрешността на плата. Пресуши остатъка от чая си, докато Колет плащаше сметката. Вкусът вече не му се струваше съвсем правилен. Златната котка манеки неко махаше с лапа нагоре и надолу, нагоре и надолу, докато Еверет стягаше връзките на футболните си обувки. Бутоните им го отведоха с чаткане към заплашителната нощ.
7.
Входната врата на Роудинг Роуд №43 стоеше широко разтворена.
— Мамо?
Може би беше излязла за минутка — за нещо до магазина, или беше отскочила до съседите — семейство Маккъла, за да заеме телбод или точило за нож, или за да им предаде колет. Но откакто баща му го нямаше, Лора отдаваше особено голямо внимание на това винаги да заключва вратата, дори когато отскачаше до съседите. А вторниците винаги бяха отредени за „Детски басейн“ в спортния център заедно с Виктъри-Роуз. Никога не се връщаха преди осем. Във вторниците Еверет си отключваше сам и си измисляше нещо за ядене в кухнята; такова беше правилото. Из коридора се търкаляха издухани листовки за пицарии и за пластмасова дограма, а пътеката на пода беше подгизнала от дъжда. Вратата беше стояла отворена с часове.
Значи нямаше мама. От изпразненото усещане в корема до сърцето на Еверет се надигна ледена буца, но въпреки това той влезе предпазливо в коридора. Вратата на всекидневната беше отворена. Възможно бе в къщата все още да има някого. Надникна през рамката на вратата. Стаята беше като нарязана на парчета. Всяко чекмедже от шкафа бе издърпано и преобърнато, всяко DVD — извадено от рафта и отворено, а подът бе покрит с пръснати дискове. Списания, полегнали като птици с прекършени гърбове. Диванът и креслата бяха преобърнати с краката нагоре, с разхвърляни възглавници и раздърпана тапицерия. Коледната елха лежеше прекатурена на пода. Крушките по нея премигваха и пулсираха като лудост. Нечии крака бяха натъпкали в килима крехката стъклена украса. Подаръците до един бяха с раздрани опаковки и отворени. Еверет прокара пръст през телефона си и се обади в полицията. След това позвъни на Лора. В продължение на един дълъг миг си помисли, че тя няма да отговори.