Беглец по равнините

Повей от топъл въздух. Писъкът и тракането на влаковата композиция. Кръговото движение не беше най-прекият път, но Скинар-в-Костюм щеше да го залови в лабиринта от тунели и стълбища, който водеше до линията „Пикадили“. Еверет се шмугна през вратите, докато се затваряха. Секунди по-късно Скинар-в-Костюм беше там. Мъжът заудря с юмруци по тях. Няма да ти отворят така, помисли си Еверет. Който и да си, няма да се отворят специално за теб. Мъжът откри с поглед Еверет, който се държеше здраво за пилона в откритата зона до вратите. После постави длани на прозореца и се вгледа право в него. Докато влакът потегляше, Еверет вдигна ръка: Чао. Измъкнах ти се.

Добра се до Музея по естествена история десет минути преди края на работното време. Служителите от звеното „Музейно преживяване“ изръмжаха недоволно при вида на бутонките му по плочките на пода. Колет Харт го очакваше под динозавърския скелет. Тази седмица косата ѝ беше пурпурна.

— Добре ли си, Еверет?

Той ѝ показа слайдшоуто, което беше снимал от задната седалка на автобуса: реното, Скинар-в-Костюм, Русата Рокзвезда.

— Познати ли са ти?

— Доста е прекалила с грима в стил осемдесетте — каза Колет. — А той изглежда като статист в „Гранд Тефт Ауто“. Съжалявам, Еверет. Не. Никога досега не съм ги срещала.

Първия път когато Еверет Синг се бе запознал с Колет Харт, нещо в нея го бе ужасило. Слаба като клечка, висока като дърво, с метал по веждите и с боядисана в розово коса, превърната в скулптура от гел като на персонаж от някое аниме.

— Това на гърба ти да не би да е татуировка на череп и кости? — беше попитал.

Тя се наведе над него така, сякаш слизаше отнякъде много високо, плюс още малко заради огромните си ботуши с платформи, и прошепна в ухото му:

— Аз съм Кралицата на пиратите в Ийст Чийм. — И му намигна.

По онова време беше едва шестгодишен, на парти с барбекю за факултативния съвет, което Теджендра организираше в двора на дома им една лятна неделя. Намигването ги сприятели. Намигването му го увери, че отсега нататък всичко ще бъде наред. Колет Харт току-що се бе дипломирала. Осем летни барбекюта по-късно работеше в изследователския екип на Теджендра. Металът по лицето и ботушите ѝ се появяваха в нощите за посещения из клубове, чиито имена звучаха на Еверет заплашително, а косата ѝ престана да променя цвета си не всяка седмица, а всеки месец, но черепът и костите все така си оставаха на кръста ѝ и тя завинаги щеше да си остане Кралицата на пиратите в отдела по квантова физика. Еверет ѝ беше изпратил текстово съобщение същата сутрин, докато крачеше по алеята в Гробищния парк „Абни“. Дойде П МакК — смяташе, че имам нещо. Помощ?

— Опитаха се да ме проследят дотук — обясни той. — Мисля, че ме причакваха пред училище, но не знаеха, че си тръгвам направо от съблекалните.

— Харесва ми употребата на думата „опитаха“ — каза Колет. В голямата централна зала отекна съобщение: След пет минути музеят, кафенето и магазините за сувенири затварят. Пет минути. — Е, така ли е?

— Кое?

— Имаш ли „нещо“?

Еверет дръпна ципа на раницата си, извади Доктор Квантум и стартира операционната система. Накара иконата Инфундибулум да се разгърне. Колет се наведе по-близо. Еверет чу как тя изруга под носа си:

— Затвори го, Еверет.

— Това искат, нали? Същото, което търсеше и Пол Маккейб. — Той изключи Доктор Квантум и го пъхна обратно в раницата.

— Да. — Никога дотогава не бе чувал тази интонация в гласа ѝ, страха в нея. — Не тук, Еверет. Да вървим.

Двамата се присъединиха към ленивите вълни от напускащи посетители и излязоха от музея. Щом се озоваха на открито, Колет запали цигара. Хората разтваряха чадъри, вдигаха яките си и се пръскаха приведено под дъжда.

— Гладен ли си? Да хапнем нещо. Обичаш ли суши? Знам едно местенце в западната част.

— „Я! Мама“ е в тази посока.