Кадифеният губернатор
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #19
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-076-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кадифеният губернатор». Краткое содержание книги:
— Бих искал да си представя, Юрий Андреевич…
— Тук ще намерите отговорите на някои въпроси. — Потапов потупа с ръка по папката. — А на четири очи мога да ви кажа следното. Ние разполагаме с няколко популярни радиостанции, свой телевизионен канал, известен ви като СТК, тоест „Свободен телевизионен канал“, имаме капитал зад граница, който многократно превишава годишния бюджет на Русия.
— Както вече ви казах, в документите ще намерите най-големите регионални синдикати в страната, заинтересувани от създаването на партията. Това стига ли ви?
— Дело от световен мащаб — замислено изрече Акимов.
— Само така, не може по друг начин! — отвърна весело Потапов, огледа стаята и предложи: — А няма ли да смените жилището си, Станислав Станиславович?
— Тук съм роден и израсъл — отвърна Станислав и също огледа стаята. — Ще ми е мъчно…
— Поговорете със съседите. Може би ще се съгласят да се преместят, а докато вие отсъствате, жилището ще бъде приватизирано и прехвърлено на ваше име.
— Какво отсъствие?
— Предвижда се конгресът да се състои в Кисловодск. Ще отидете там две седмици по-рано. Мнозина имат желание да поговорят с вас и да се запознаят по-отблизо.
— Ще говоря със съседите.
— Така ще е чудесно! Благодаря ви за коняка. Изучавайте документацията и до скоро виждане!
Акимов беше прочел доста устави и дори беше съчинил няколко. Уставът на РПДР не се отличаваше принципно от другите, в него се срещаха същите сухи редове и благородни задачи за спасението на Родината, ако не се брои едно важно обстоятелство. Под суховатите редове на устава стояха печатите и подписите на ръководителите на най-големите предприятия в страната, известни политически дейци и най-главното — на генералните директори на най-богатите частни фирми. В параграфите нямаше нищо за основната цел на партията, но Акимов веднага разбра, че целта на РПДР е да завземе всички разклонения на властта, да създаде държава на твърдия ред, в която ще командват разумът, сметката и парите.
— Ето че удари твоят час, Станиславе — изрече на глас Акимов, наля си пълна чаша коняк и я изпи на един дъх.
5.
Същия ден, почти едновременно със Станислав Акимов, проектоустава на Руската партия на демокрацията и реда прочете друг човек, който едва ли не по всички медии говореше за безпощадна борба с мафията, корупцията и организираната престъпност — Василий Алексеевич Хвостов, секретарят на Съвета за сигурност на Русия. След като отгърна последната страница, той се облегна назад в креслото и затвори очи.
В отговор на специално създадената следствено-оперативна група „Пантера“ незабавно последва ответен удар от страна на криминалните структури. Секретарят не се съмняваше, че начело на създаващата се партия стои мафията, прикрита зад законни фирми и имената на известни политически дейци, богати бизнесмени и директори на частни банки. Ударът беше силен, Василий Алексеевич го усещаше много добре. Надигаше се голяма, страшна, невидима сила. И най-обидното беше, че не можеше да арестува никой, да го прати в затвора или на майната си! Според устава задачите са благородни, начело на партията стоят известни хора, при това в страната има демокрация!
„Пантера“ беше създадена един месец след назначаването на Хвостов за секретар на Съвета за сигурност. В групата влизаха тринайсет следователи от прокуратурата и МВР, шестнайсет оперативни работници, подбрани изключително внимателно след най-строга проверка, и тринайсет барети от МВР и ФСС. Секретарят възлагаше големи надежди на групата и постепенно те започнаха да се оправдават. Бяха арестувани около седемстотин милиционери, повечето от които хванати на местопрестъплението при получаване на подкупи. В Екатеринбург, Находка и Санкт Петербург беше нанесен силен удар на престъпните групировки, а в мафиотските структури успяха да се внедрят надеждни хора. С внимателно подхвърлена информация предизвикаха кървави сблъсъци между различните мафиотски структури. Но секретарят разбираше, че това са временни успехи. На мястото на седемстотинте корумпирани милиционери щяха да дойдат три хиляди, вместо една престъпна групировка, ще се появят две. „Рибата се вмирисва откъм главата“ — обичаше да повтаря Василий Алексеевич и започна внимателно да се взира в министрите, най-близкото обкръжение на президента и военните.
Секретарят натисна копчето на интеркома, за да повика секретаря си, подаде му устава и нареди: