Кадифеният губернатор

— Та там има бели преспи, Христос е гол в снега, край него зелена палма, а на нея — дявол! На кого е притрябвала тази глупост?! — възпротиви се Станислав.

— Ти я нарисувай, пък после ще видим — отвърна загадъчно модернистът.

И Акимов нарисува съня си на платно. До този момент не беше държал четка в ръката си и като видя завършената картина, чак потръпна, щеше да я изгори, но като поразмисли, все пак я занесе на художника. Той огледа бегло платното и рече кратко:

— Ти си гений.

— Може ли да се продаде? — попита неуверено Станислав.

— Може, ако искаш, аз ще я купя. Хиляда долара. Плащам веднага.

Акимов моментално се съгласи. Изминаха няколко месеца и той видя драсканиците си в дома на известен адвокат.

— Колко платихте за нея? — поинтересува се Станислав.

— Десет хиляди долара — гордо отвърна адвокатът. Акимов спешно надраска още няколко картини, но успя да пласира само едната, и то два пъти по-евтино от първата.

— Защо? — попита Акимов художника модернист.

— Защото не струва по-скъпо.

— Съмнявам се — възрази Станислав.

— Или вземай петстотин, или прибирай картината — заинати се художникът.

— Но ти каза, че съм гений.

— Гений си на една картина. А всичко останало е повторение.

Изглежда, на Станислав Акимов му бе писано да се повтаря и в литературата, и в изобразителното изкуство. Потъгува малко, взе предложената сума и излезе.