Войните ги започват неудачниците [bg]

— Добро утро, Кирилич! — Дебелакът стисна протегнатата му ръка и кимна към потиснатия лейтенант: — Кой е това с тебе?

— Нашият нов колега.

— Капитан Шустов, може просто Сергей.

— Владислав Васкин, Владик.

Широката лапа на дебелака болезнено стисна дланта на лейтенанта.

— Приятно ми е. — Шустов се обърна към майора: — Пак е той, Кирилич. Отворихме пакета — все същото: тънки разрези, най-вероятно със скалпел. Много точни. Органите са извадени.

— Жена?

— Да. Както обикновено. Няма документи. Взехме отпечатъци от пръстите, ще търсим по базите.

— Свидетели?

— Никакви. Мъж спрял да се изпикае, видял пакета и веднага позвънил в полицията. Пуснах го.

— Трета жертва, Сергей, — тихо подхвърли Корнилов, — а няма за какво да се хванем.

— Умен е помиярът.

Полицаите се дръпнаха малко настрани.

— Първата и втората жертви бяха приходящи — Шустов се почеса по тила, — ако и тази е, можем да говорим за почерк.

— Работи по гарите? — Андрей поклати глава. — Така никога няма да го намерим. Трябва да има нещо, което ги свързва.

— Трябва, — съгласи се капитанът. — Да не се издъним с това дело, Кирилич?

Андрей се усмихна:

— Паника ли усещам?

Никой не се учуди, когато отделът за специални разследвания, докарващ тих ужас на московските бандити, се зае с делото на серийния убиец, наречен Вивисектора. Досега Корнилов не беше допускал грешки.

— Има слухове, че вече залагат на Вивисектора.

Жизнерадостният дебелак беше свой човек във всички канцеларии на управлението и снабдяваше шефа си със съвсем свежи и проверени сплетни.

— Ще ми припомниш имената им, когато хванем Вивисектора.

— Разбрахме се. — Сергей кимна към пътя. — Имаме гости.

От Волоколамско шосе към местопроизшествието бързо се приближаваха няколко шарени микробуса.

— „Пътен патрул“, „Петровка 38“, НТВ, — от пръв поглед разбра капитанът. — Бързо са се ориентирали.

— Проклетници. — Корнилов си свали очилата. — Как изглеждам?

— Като герой.

— Тогава всичко е наред.

Андрей прибра очилата в джоба си и зачака репортерите. В началото на кариерата си той обикновено отказваше интервютата, смятайки, че да се показваш по телевизията е ненужно и безсмислено, но след като оглави отдела, се наложи да преразгледа мнението си. Полицията е длъжна да се отчита пред данъкоплатците, и немногословният Корнилов, който успешно приключваше по осем до десет гръмки дела годишно, стана любим герой в телевизионните репортажи. Е, вярно, след дълъг и сериозен разговор с генерал Шведов.

— Сергей, — подвикна майорът след Шустов, — изчакай ме, ще идем заедно в управлението.

— Окей.

Андрей се обърна към камерите.

— Господин Корнилов, това нова жертва на Вивисектора ли е?

— Не е изключено, по-точно мога да отговоря след експертизата.