Кралица на въздух и мрак [bg]

До Джия стоеше жена с дълга червена коса — майката на Клеъри, Джослин. До тях беше Мерис Лайтууд — в черната коса, разпиляна по гърба й, се виждаха множество сиви нишки. Като че ли говореше настойчиво на Джия, но бяха прекалено далече, та Ема да чуе за какво.

И двете клади бяха готови, ала все още не бяха донесли телата от Града на тишината. Бяха се събрали доста ловци на сенки, присъствието на погребения не беше задължително, но Робърт беше популярен, а смъртта му, както и тази на Ливи бяха шокиращи с ужаса си.

Семейството на Робърт стоеше близо до кладата вдясно — церемониалните му инквизиторски одежди бяха обвити около върха й. Щяха да бъдат изгорени заедно с него. Около натрупаните дърва стояха Алек и Магнус, Саймън и Изабел, до един облечени в ритуални траурни дрехи, дори малкият Макс и Рафи. Изабел вдигна поглед, когато Ема се приближи, и помаха за поздрав; очите й бяха подпухнали от плач.

До нея Саймън изглеждаше напрегнат като опъната тетива. Очите му се стрелкаха из множеството и Ема не можеше да не се зачуди дали търси същите хора, които и тя… хора, които би трябвало да бъдат тук, за да изпратят Робърт Лайтууд във вечния му сън.

Къде бяха Джейс и Клеъри?

Ловците на сенки никога не се бяха стрували на Кит толкова чужди, колкото в този миг. Бяха навсякъде, облечени в бяло, цвят, който той свързваше със сватби и Великден. Знамената, руните, проблясващите демонски кули в далечината… всички тези неща го караха да се чувства така, сякаш се намира на друга планета.

Да не споменаваме това, че ловците на сенки не плачеха. Кит и преди беше ходил на погребения, беше ги виждал и по телевизията. Хората обикновено държаха носни кърпички и хлипаха в тях. Но не и тук. Тук те мълчаха, изопнати от напрежение, чуруликането на птиците беше по-силно от говор и плач.

Не че самият Кит плачеше, не беше плакал и когато баща му умря. Знаеше, че това не е здравословно, но ако се вярваше на баща му, позволиш ли на скръбта да те прекърши, ще останеш прекършен завинаги. Кит дължеше твърде много на семейство Блекторн, особено на Тай, за да си позволи да рухне заради Ливи. Тя не би искала това. Би искала от него да бъде силен заради Тай.

Един след друг нефилимите се приближаваха до членовете на семейство Блекторн и им поднасяха съболезнованията си. Джулиън беше заел мястото на глава на семейството, служейки като щит за останалите, отбивайки хладно всички сърдечни опити да бъдат заприказвани братята и сестрите му, които се бяха скупчили зад него. Изглеждаше по-студен и далечен от обикновено, ала в това нямаше нищо чудно. Скръбта се отразяваше различно на всеки.

Означаваше обаче, че беше пуснал ръката на Тави, който бе отишъл при Дру и се притискаше в нея. Означаваше и че беше оставил Тай сам, така че Кит се приближи до него, чувствайки се впечатляващо глупаво в белите кожени панталони и яке. Знаеше, че това е официално траурно облекло, но имаше чувството, че е попаднал във видео клип от осемдесетте.