Шепнещите [bg]

— О, много добре — каза. — Бихте ли имали нещо против да ми налеете една чаша?

Почака търпеливо, докато Уебър, който не беше свикнал гостите му да предявяват подобни претенции, извади от кухненския шкаф две чаши и наля на Ирод количество, което при дадените обстоятелства бе повече от щедро, после наля и на себе си. Ирод вдигна чашата и помириса виното. Извади от джоба на панталона си носна кърпа, сгъна я внимателно и я сложи на брадичката си, докато отпиваше с ъгълчето на устните си, за да избегне раната. Малко от виното покапа надолу и попи в кърпата.

— Прекрасно, благодаря ви. — Ирод размаха кърпата и се извини: — Човек свиква с необходимостта да жертва малко от достойнството си, за да продължи да живее, както му се иска. — Усмихна се отново. — Както може би се досещате, аз не съм здрав човек.

— Съжалявам да чуя това — каза Уебър. Помъчи се да вложи известно чувство в думите си.

— Благодаря за съчувствието — сухо отвърна Ирод. Вдигна пръст и посочи горната си устна. — Тялото ми е разядено от злокачествени образувания, но това е отскоро: некротизиращо заболяване, което не се повлия от пеницилина и ванкомицина. Почистването на раната след това не успя да премахне цялата некротична тъкан и сега, изглежда, ще е нужно ново сондиране. Странно, но казват, че моят съименник, убиецът на деца, е страдал от некротизиращ фасцит на слабините и гениталиите. Може да се каже, че е бил наказан от Бога.

„За цар Ирод ли ми говориш, или за себе си?“, зачуди се Уебър и онзи сякаш чу мисълта му, защото изражението му изведнъж се промени и дори незначителната добронамереност, която бе проявявал до този момент, окончателно се загуби.

— Ако обичате, седнете, господин Уебър. Също така може би ще свалите оръжието от колана си. Едва ли ви е удобно да го държите там, където е, а аз не съм въоръжен. Дойдох тук, за да поговорим.

Леко сконфузен, Уебър извади пистолета, седна срещу Ирод и го сложи на масата. Все пак му бе подръка, в случай че му потрябва. Прехвърли чашата с вино в лявата си ръка, просто за всеки случай.

— Е, да преминем към работата — поде Ирод. — Както ви казах, аз представлявам интересите на фондация „Гутлиб“. Доскоро се считаше, че отношенията ни с вас са взаимноизгодни: вие ни доставяхте стока, а ние плащахме без възражения и без закъснение. Понякога искахме да вършите някои неща вместо нас, да закупувате определени предмети на аукционите, когато предпочитахме да крием своите интереси. Отново ще кажа: мисля, че в тези случаи бяхте компенсиран за отделеното време повече от адекватно. Всъщност ви бе позволено да купувате тези предмети с наши пари и да ни ги продавате обратно с повишение на цената, значително надхвърлящо комисионните на посредник. Прав ли съм? Не преувеличавам естеството на нашето споразумение, нали?