Кървави книги (Том 6) [bg]

— Млъквай — каза Хари.

— Страх го е сам да се качи тук, нали? — продължи Валентин. — Страх го е от Суон, страх го е и от нас, вероятно, след онова, което сторихме с кастрата му.

Доротея погледна към Хари.

— Накарайте го да замълчи — каза тя.

Хари вдигна ръка и опря длан в мършавите гърди на Валентин, спирайки настъплението му.

— Чу дамата — рече той.

— Тук няма никаква дама — отвърна Валентин с пламтящ поглед. — Не знам какво е това, но не е никаква дама.

Доротея се изправи.

— Дойдох тук, защото се надявах да намеря убежище — каза тя.

— Тук сте в безопасност — увери я Хари.

— Не съм, не и когато той е наблизо — отвърна тя, поглеждайки през рамо към Валентин. — Мисля, че ще е по-добре да си вървя.

Хари докосна ръката й.

— Не.

— Господин Д’Амур — каза тя със сладък глас, — вече заработихте хонорара си в десетократен размер. Сега смятам, че дойде моят ред да се погрижа за тялото на съпруга ми.

Хари се взря в променящото се лице на жената. Нямаше и следа от измама в него.

— Долу ме чака кола — рече тя. — Чудех се… дали няма да го свалите долу?

Хари чу зад гърба си звук като от притиснато в ъгъла куче и когато се обърна, видя, че Валентин е застанал до трупа на Суон. Беше взел от бюрото тежката настолна запалка и щракаше с нея. Изскачаха искри, но пламък не се появяваше.

— Какво правиш? — попита настоятелно Хари.

Валентин не гледаше него, а Доротея.

— Тя знае — отвърна той.

Успя да хване цаката на запалката; появи се пламък.

Доротея издаде тих, отчаян звук.

— Моля те, недей — каза тя.

— Ако трябва, всички ще изгорим заедно с него — отвърна Валентин.

— Той е полудял! — Сълзите на Доротея внезапно бяха изчезнали.

— Права е — обърна се Хари към Валентин, — държиш се като някой луд.

— А ти си глупак, щом се връзваш на няколко фалшиви сълзи — бе отговорът. — Не разбираш ли, че ако тя го вземе със себе си, губим всичко, за което се борихме?

— Не го слушайте — рече тихо тя. — Вие ме познавате, Хари. Вярвате ми.

— Какво се крие под това твое лице? — попита Валентин. — Какво си ти? Копролит? Хомункулус?

Имената не говореха нищо на Хари. Единственото, което сега имаше значение, беше близостта на Доротея. Ръката й се отпусна върху неговата.

— А ти кой си? — попита тя Валентин. След което добави по-тихо: — Защо не ни покажеш раната си?

Доротея напусна сигурното място до Хари и отиде до бюрото. При приближаването й, пламъкът на запалката потрепна и угасна.

— Хайде… — Гласът й бе не по-силен от дихание. — … Предизвиквам те.

Тя се обърна към Хари.

— Накарайте го, Д’Амур. Накарайте го да ви покаже какво се крие под тази превръзка.

— За какво говори тя? — попита Хари. Тревожният проблясък в очите на Валентин бе достатъчен, за да го убеди, че има нещо в думите на Доротея. — Обясни ми — рече той.

Но Валентин не получи тази възможност. Разсеян от думите на Хари, той се оказа лесна плячка, когато Доротея се пресегна през бюрото и изби от ръката му запалката. Той се наведе да я вдигне, но тя се вкопчи в импровизираната му превръзка и я дръпна. Платът се скъса и падна.