Кървави книги (Том 6) [bg]

Само че стигна до вратата, без да успее да усъвършенства финалното двустишие. Бръкна автоматично в джоба, за да извади ключовете, които му бе дал Д’Амур, и влезе в къщата. Тъкмо се канеше да затвори вратата, когато през прага прекрачи една жена и му се усмихна. Беше красива, а Байрон, като един истински поет, оглупяваше пред красотата.

— Моля ви — рече тя, — имам нужда от помощ.

— Какво мога да направя за вас? — попита Байрон с пълна уста.

— Познавате ли един човек на име Д’Амур? Хари Д’Амур?

— Познавам го. Тъкмо сега отивам у тях.

— Може би ще ми покажете къде живее? — попита жената, докато Байрон затваряше вратата.

— С удоволствие — отвърна той и я поведе през фоайето към подножието на стълбището.

— Знаете ли, много сте мил — каза му тя и Байрон се разтопи от удоволствие.

Валентин стоеше до прозореца.

— Какво има? — попита го Хари.

— Имам някакво усещане — отбеляза Валентин. — Подозирам, че Дяволът е в Манхатън.

— Че какво му е новото на това?

— Ами че сигурно идва за нас. — И като по поръчка на вратата се почука. Хари скочи. — Всичко е наред — каза Валентин. — Той никога не чука.

Чувствайки се като идиот, Хари отиде до вратата.

— Ти ли си, Байрон? — попита, преди да отключи.

— Моля ви — разнесе се гласът, който си мислеше, че повече няма да чуе. — Помогнете ми…

Той отвори вратата. Беше Доротея, разбира се. Лицето й бе безцветно като вода и също толкова непредсказуемо. Още преди Хари да успее да я покани да влезе, по него преминаха дузина изражения или намеци за такива: страдание, подозрителност, ужас. И после, когато погледът й попадна върху тялото на любимия й Суон, облекчение и благодарност.

— При вас е — каза тя, когато влезе в офиса.

Хари затвори вратата. Откъм стълбите полъхна хлад.

— Слава богу, слава богу! — Тя обхвана лицето на Хари с шепи и леко го целуна по устните. Едва тогава забеляза Валентин.

Ръцете й рязко се отпуснаха.

— Какво прави той тук? — попита тя.

— Той е с мен. С нас.

На лицето й се изписа съмнение.

— Не.

— Можем да му се доверим.

— Казах не! Махни го оттук, Хари! — Гласът й преливаше от студен гняв; цялата трепереше от ярост. — Махни го оттук!

Валентин я гледаше със стъклен поглед.

— Госпожата наистина много се горещи — промърмори той.

Доротея притисна пръсти към устните си, сякаш за да предотврати ново избухване.

— Съжалявам — рече тя, обръщайки се към Хари, — но сигурно са ви казали на какво е способен този мъж…

— Без него съпругът ви все още щеше да е в къщата, госпожо Суон — отбеляза Хари. — На него трябва да благодарите, не на мен.

При тези думи лицето на Доротея се смекчи през недоумение до учтивост.

— Нима? — рече тя. След което погледна към Валентин. — Съжалявам. Когато избяга от къщата, предположих, че е заедно със…