Червения вълк [bg]

— Исусе — проговаря Аника, — изплаши ме.

— Не съм Сина Божи — отвръща момчето.

— Какво? — И ангелите внезапно запяват. Лято зима копнеж неутешим. — Я да млъквате! — крясва тя.

— Ти да не си малко луда? — пита момчето.

Тя се окопитва и среща погледа му. Той е изпитателен, леко уплашен. Гласовете млъкват, таванът се вдига нагоре, стените вече не се клатят.

— Понякога — обяснява Аника съм леко замаяна.

— Защо слухтиш наоколо?

Тя вади смачкана книжна салфетка от чантата и бърше носа си.

— Казвам се Аника Бенгтзон и съм журналист — представя се гостенката. — Дойдох да видя мястото, където е загинал мой колега.

Протяга ръка, момчето се поколебава, но накрая и подава своята с неохота.

— Познаваше ли Бени? — пита то, като издърпва пръстите си.

Аника поклаща глава.

— Двамата пишехме за едни и същи неща — обяснява тя. — Трябваше да се видим вчера.

Осветлението в антрето угасва.

— Значи не си от полицията? — пита момчето.

— Би ли светнал отново, моля? — казва Аника, усещайки нотка на паника в гласа си.

— Май наистина си малко лудичка — отвръща момчето, сега по-уверено. — Освен ако нямаш страх от тъмното.

— Лудичка съм. Запали лампата.

Момчето натиска ключа и лампата пак светва, за още една минута.

— Слушай — поглежда го Аника, — мога ли да ползвам тоалетната?

Момчето се колебае.

— Не бива да пускам луди жени вкъщи — казва то. — Разбираш ме, нали?

Аника не се сдържа, избухва в смях.

— Добре тогава — казва тя. — Значи ще пишкам в антрето.

Той вдига вежди и отваря вратата с ръката, която почива върху дръжката.

— Но няма да казваш на мама.

— Обещавам.

Банята е облицована с винилов тапет от седемдесетте години, украсен със стилизирани слънчогледи. Тя наплисква лице, измива ръце и прекарва пръсти през косите си.

— Ти познаваше ли Бени? — пита го, след като излиза.

Момчето кимва.

— А как се казваш впрочем?

Забива поглед в пода.

— Линус. — Гласът му успява да направи няколко салта дори и при изговарянето само на тези пет букви.

— Линус — повтаря Аника. — Имаш ли представа дали някои от сградата е видял какво се е случило с Бени?

Очите на момчето се разширяват. Прави две стъпки назад.

— Значи си полицай?

— Глух ли си? — възмущава се Аника. — Репортер съм. Също като Бени. Пишехме за едно и също. Полицията казва, че някой го е блъснал и после е офейкал. Не знам дали е истина. Имаш ли представа дали някои е чул нещо оная нощ?

— Полицаите вече идваха и питаха същото.

— И ти какво им каза, Линус?

Гласът му се извива във фалцет, когато й отговаря:

— Че нищо не съм видял, разбира се. Прибрах се у дома навреме. Нищо не знам. Трябва да си вървиш.