Гробовни тайни [bg]

Жилите по врата на Тери се изпънаха и двамата се изгледаха гневно. Стори ми се, че Лукас се чувстваше точно толкова неудобно, колкото и аз. Всички изпитахме облекчение, когато Роупър се приближи към нас. Детективът хвърли поглед на Тери и Софи и като че ли веднага схвана ситуацията. Следваше Тери по петите като сянка, сякаш искаше и той да бъде озарен от славата на изгряващата звезда, дошла от лондонската полиция. Искрено се надявах, че Тери умее да си пази гърба.

— Какво има? — попита го рязко Тери.

— Току-що разговарях с хората от транспорта. До десетина минути ще бъдат тук.

Гневът изчезна от лицето на Тери и той изпъна рамене.

— Чудесно.

— Чакайте малко — възпротиви се Софи. — Ами ако…

Тери обаче вече бе тръгнал да се отдалечава, дъските потракваха под стъпките му. Роупър се поколеба за миг и се усмихна на Софи така, че бледите венци над резците му се оголиха.

— Не се ядосвай, бонбонче. Много неща са му на главата.

Тя му хвърли яден поглед, но той вече бе тръгнал след Тери.

Лукас потърка носа си, явно се чувстваше доста неловко.

— Е, и аз трябва да вървя — каза той, поколеба се и погледна неуверено към Софи. — Виж, не че ми влиза в работата, но те съветвам да не настояваш толкова. Днес има да стават много неща.

— Което е още една причина да ме оставят да си свърша работата както трябва.

Стори ми се, че Лукас иска да каже още нещо, но реши да си замълчи.

— Просто внимавай. Монк е изключително опасен. Ако питаш мен, по-добре стой далече от него.

За миг ми се стори, че Софи ще се озъби и на полицейския консултант, но тя се усмихна неохотно.

— Мога да се грижа за себе си.

Лукас не каза нищо повече, обърна се към мен и кимна:

— Довиждане, доктор Хънтър.

Изгледахме го, докато се отдалечаваше. Софи въздъхна раздразнено.

— Господи, понякога мразя работата си.

Бе дала съвсем ясно да се разбере колко й е неприятно, че не участва във вземането на решенията. Това още повече усложняваше отношенията й с Тери. И двамата имаха съмнения относно истинските мотиви на Монк, но лошите им взаимоотношения превръщаха дори допирните им точки в истинско минно поле.

— Не го мислиш наистина — опитах се да я успокоя аз.

— Не бъди толкова сигурен. Не мога да разбера как така изведнъж Монк прояви такова желание да ни помогне! Само не ми казвай, че е проява на гузна съвест.

— Може би възнамерява да обжалва пред съда и смята, че това ще му помогне да получи по-малка присъда.

— Има да излежи поне трийсет и пет години, затова не мисля, че си прави толкова далечни планове.

— Значи, според теб се надява да избяга? — попитах аз.

Не бих се осмелил да го спомена пред Тери, особено като се има предвид напрежението, под което се намираше, да не се случи именно това. Най-рискованата част от прехвърлянето на един затворник е самото пътуване и всички много добре съзнаваха на какво е способен Джером Монк. Въпреки това не знам как разчиташе да избяга, заобиколен от охрана, само на няколко минути от хеликоптера, дори да предприемеше някакъв отчаян опит.