![Гробовни тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/4/grobovni-tajni-bg-download.jpg)
Гробовни тайни [bg]
- Автор: Бекетт Саймон
- Серия: Хрониките на Дейвид Хънтър #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 978-619-151-042-9
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробовни тайни [bg]». Краткое содержание книги:
Роупър спря на крачка зад него. Тук, в затвореното помещение, миризмата на афтършейва му се усещаше още по-силно.
Софи се усмихна на Тери, но ми се стори, че в усмивката й имаше известно напрежение.
— Вече се познаваме. Дейвид точно ми разказваше за работата си. Звучи много интересно.
— Така е — отвърна Тери рязко.
— Искате ли да седнете при нас? — предложих аз; чувствах се неудобно от създалата се атмосфера.
— Не, не искаме да ви прекъсваме. Дойдох само да ти съобщя новината — каза той, след което се обърна и нареди на Роупър през рамо: — Донеси бирите, Боб.
Роупър примигна, но не показа, че му е неприятно да го командват така. Той се отправи към бара, оставяйки след себе си остра миризма на афтършейв.
— Каква е новината? — попитах аз.
Тери се обърна към мен, все едно че Софи не съществуваше:
— Тази сутрин нали ти казах, че трябва да отида някъде? Бях в затвора в Дартмур, за да се видя с Джером Монк.
Това обясняваше защо се бе държал толкова потайно.
Софи подскочи още преди да успея да задам какъвто и да било въпрос.
— Отишъл си да го разпитваш? Защо никой не ми съобщи за това?
— Питай Симс — сряза я Тери. — И без това нищо нямаше да се промени. Искахме да го изненадаме с новината, че сме открили гроба, и да видим дали няма да ни каже кой е погребан в него, но адвокатът му не му позволи да говори. Нищо не можахме да изтръгнем от него, дори не отрече, което, ако ме питате мен, си е истинско признание.
— Сигурна съм, че съдът ще приеме на доверие мнението ти! — Софи все още беше бясна. — Не мога да повярвам, че сте го разпитвали без първо да се консултирате с мен. Защо ви трябваше специалист по поведенчески анализ, след като не го използвате? Ама че глупаво!
Постарах се да не реагирам. Очевидно тактичността не беше най-силната страна на характера й. Тери смръщи вежди.
— Сигурен съм, че на главният инспектор много ще се зарадва, като разбере, че според теб се е държал глупаво.
— Каза, че имаш някаква новина? — намесих се аз, за да предотвратя скандала.
Тери хвърли още един яден поглед към Софи и след това се обърна към мен:
— Монк се съгласи да ни сътрудничи.
— Как ще сътрудничи?
— Ще ни покаже къде са погребани и другите момичета — кача Тери така, сякаш и на него самия не му се вярваше.
4
Затворническият микробус подскачаше по тесния път. Полицейските коли и мотори го обграждаха отстрани и отзад, сините им светлини проблясваха. Процесията мина покрай затревените останки на старото водно колело, където някога са се намирали калаените мини, за които Уейнрайт ми разказа, и спря на едно голо пространство. Там бе кацнал хеликоптер, чийто двигател все още работеше. Вратите на полицейските коли се отвориха и оттам един по един се измъкнаха полицаите. Оръжията им блестяха, мокри от ситния утринен дъждец. В същия момент се отвори и предната врата на затворническия микробус. Охраната излезе от него и се отправи към задната му част. Униформените тела пречеха да се види какво точно става, но след малко вратите на микробуса се отвориха.
Оттам слезе мъж. Полицаите и охраната от затвора образуваха такъв плътен кордон около него, че го закриха. Виждаше се само голямата му обръсната глава, която приличаше на бяла футболна топка в центъра на заобиколилите го мъже. Той бе избутан набързо към чакащия хеликоптер, съпроводен от двама охранители, които го накараха да се наведе под въртящата се перка. Мъжът се покатери непохватно в кабината, сякаш не бе свикнал с подобно усилие. Докато се изтегляше нагоре, се подхлъзна и се подпря на коляно. От вътрешността на хеликоптера се подадоха две ръце, които го хванаха и го задържаха. За секунда всички успяхме да го видим — отпуснато и безформено тяло в затворническо яке.
След това потъна във вътрешността на хеликоптера. Един мъж от охраната се качи след него и вратата се затвори. Моторът заработи на по-високи обороти, а другият охранител се оттегли към затворническия микробус, като притискаше шапката към главата си, за да не я отнесе въздушната струя, която огъваше тревата. След това хеликоптерът се отдели от земята, наклони се леко на една страна, изви се над тресавището и започна да се отдалечава, докато се превърна в малка черна точка на фона на сивото небе. Звукът на двигателя постепенно заглъхваше.
Тери свали бинокъла.
— Е, какво ще кажеш?
Аз само свих рамене. Стоях с ръце, дълбоко в джобовете на палтото, дъхът ми се виждаше в ситния леден дъжд.