Гробовни тайни [bg]

— Това навява ли ти някакви спомени, а, Монк? — попита го Тери.

Отговор не последва. Съдейки по поведението на Монк, човек би казал, че той е издялан от същия гранит като този на Черната скала.

Пазачът с брадата го подбутна.

— Чуваш ли какво те питат, смехурко?

— Дръж си шибаните ръце далече от мен — изръмжа Монк, без да извърне поглед.

Адвокатът въздъхна многозначително и пазачът се отдръпна.

— Сигурен съм, че не трябва отново да ви напомням, че клиентът ми присъства тук доброволно. Ако бъде подложен, на каквото и да е насилие, веднага ще прекратим издирването.

— Никой не го подлага на насилие.

Тери бе привел рамене, но не за да се пази от дъжда, а от напрежението, което се излъчваше от него като статично електричество.

— Вашият „клиент“ сам поиска да дойде тук, затова имам право да попитам за причината.

Тънката косица на Добс се вееше на вятъра и той приличаше на разярено пиленце. Кой знае защо адвокатът носеше куфарче за документи, което изглеждаше не на място до гумените му ботуши и дъждобрана. Попитах се дали в него има нещо важно или го носи просто по навик.

— В условията, при които е пуснат клиентът ми, изрично се посочва, че той е тук, за да помогне за откриването на гробовете на Зоуи и Линдзи Бенет и нищо повече. Ако искате да му зададете някакви други въпроси, ще трябва да бъде върнат обратно в затвора, където ще можете да проведете официален разпит при подходящи условия.

— И какво, трябва да приемем, че това тук няма нищо общо с него?

Адвокатът свали мокрите си от дъжда очила и ги избърса с носната си кърпа.

— Можете да приемете каквото пожелаете, инспекторе. Както вече обясних, фактът, че той се съгласи да сътрудничи, съвсем не предполага, че знае нещо за…

— Добре, разбрах — Тери не се опита да прикрие отвращението си. — Времето ти изтича, Монк. Край на разходката. Сега ни кажи къде са другите гробове или те връщаме обратно в килията.

Монк отклони поглед от ямата и се загледа в далечината. Белезниците издрънчаха, когато вдигна ръце и потърка челото си.

— Ето там.

Всички насочиха поглед към мястото — беше встрани от пътя и пътеката. Тук-там се виждаха няколко скални образувания и храсталаци, които приличаха на острови сред еднообразното море от трева и пирен.

— Къде по-точно? — попита Тери.

— Казах ти. Ей там.

— Значи гробовете не са до мястото, където си заровил Тина Уилямс?

— Никога не съм казвал, че са.

— Тогава защо, по дяволите, ни доведе тук?

По погледа на черните очи на Монк беше невъзможно да се разбере какво мисли.