Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Но после беше се родил Готхолд и детето бе съсипало Йозефина. По тоя въпрос върху грапавата хартия бяха нанесени чудновати бележки. Изглеждаше, че Йохан Буденброк е мразил искрено и горчиво това ново същество още от оня миг, когато първите му волни движения причинили ужасни болки на майката, докато най-сетне излязло живо и здраво на бял свят, а Йозефина починала с потънало във възглавката безкръвно лице; и той не простил никога на тоя безскрупулен натрапник, който растял як и безгрижен, за майцеубийството... Консулът не можеше да проумее това. „Тя е умряла — помисли си той, — когато изпълнявала възвишения дълг на жената, и аз бих пренесъл нежно любовта си към кея върху това същество, на което тя е дарила живот и ми го е оставила на раздяла... “ Обаче той, бащата, не беше виждал в лицето на първородния син никога нищо друго освен нечестив разрушител на неговото щастие. После, по-късно, бе се венчал с Антоанета Дюшан, дъщеря на богато и много видно хамбургско семейство, и двамата бяха живели почтително и внимателно един до друг...

Консулът продължи да прелиства тетрадката. Прочете най-накрая кратките истории на собствените си деца — кога Том боледувал от брусница и Антония от жълтеница, а Кристиан оздравял от лещенка; прочете за разните пътувания до Париж, Швейцария и Мариенбад, които беше предприемал заедно с жена си, и се върна назад до пергаментовите, нацепени, прошарени с жълти петна листове, изписани с бледосиво мастило и много заврънкулки от стария Йохан Буденброк, баща на баща му. Тези записки започваха с разтегнато родословие, което гонеше главната линия. Как в края на шестнайсети век в Пархим живял някой си Буденброк, най-старият от известните досега, и неговият син станал общински съветник в Грабау. Как друг Буденброк, по занятие шивач, женен в Росток, „имал много пари“ — това беше подчертано — и създал необикновено количество деца, живи и мъртви, както дойдело... Как трети, вече на име Йохан, се установил като търговец в Росток и как в края на краищата, след някоя и друга година, дядото на консула дошъл тук и основал житарската фирма. За тоя прародител бяха известни всички дати: беше означено течно кога имал обикновена треска с изрив по кожата и кога истинска едра шарка; кога паднал от третия одър върху сушилнята и останал жив, макар че по пътя му имало безброй греди, и кога заболял от треска-огненица с буйствуване — всичко беше грижливо отбелязано. Той същият беше добавил към бележките тук-там по някое добро напътствие за потомците си, между които, изрисувано прилежно с високи готически букви и заградено в рамка, изпъкваше изречението: „Сине, върши радо работите си през деня, но върши само такива, че да можем да спим спокойно през нощта.“ После беше посочено подробно, че старата библия, печатана във Витенберг, е негова собствена и че трябва да мине у първородния му син и после у неговия първороден син...