Жива жар
- Автор: Шевалье Трейси
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Майя Пенчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Жива жар». Краткое содержание книги:
— Вземи го, вземи го. Не го ща!
Томас Келауей помачка листа и го хвърли. Мейси го вдигна и го изчисти от праха, после го мушна под корсета си.
— Представление довечера — тъжно промърмори тя на брат си.
Той сви рамене.
— Носиш ли онези билети, Джем? — попита Ан Келауей. Джем тутакси измъкна ръка от джоба си, сякаш го бяха сварили да се опипва.
— Да, мамо.
— Искам да ги занесеш в театъра и да ги върнеш.
— Кой връща билети? — чу се глас зад тях.
Джем се обърна. Маги Батърфийлд изскочи иззад ъгъла, където се криеше.
— Какви билети? Не бива да връщате никакви билети. Ако са на хубаво място, можете да ги продадете за повече пари, отколкото сте ги купили. Покажете ми ги.
— Откога ни следиш? — попита Джем, който й се зарадва, но в същото време се запита дали не е видяла нещо, което той не би искал тя да види.
Маги се ухили и заподсвирква „Том Боулинг“.
— Хубав глас имаш, мис Пидъл — рече тя на Мейси, която се усмихна и се изчерви.
— Отивай си, момиче — сопна й се Ан Келауей. — Не искаме да се мотаеш наоколо.
Тя се огледа да провери дали Маги е сама. Преди няколко дни ги посети баща й, който се опита да продаде на Томас Келауей наръч абаносово дърво, но той веднага разбра, че е боядисан в черно дъб, макар от любезност да предположи, че по-скоро Дик Батърфийлд е бил измамен от някого, отколкото че се опитва да ги изиграе. Ан Келауей намрази Дик Батърфийлд дори повече от дъщеря му.
Маги сякаш не чу майката на Джем.
— Наистина ли имате билети за довечера? Какви са? Не за галерията, надявам се. Не си я представям — тя кимна към Ан Келауей — да стои права до ония бандити. Хайде, покажи ми ги.
Самият Джем се чудеше къде са местата и не се стърпя — извади билетите и ги погледна.
— Партер — прочете той, докато Маги надничаше над рамото му.
Тя кимна към Томас Келауей и каза:
— Сигурно правиш много от ония капани за задници, щом си позволяваш места на партера, и то само след няколко седмици в Лондон. — В гласа й се прокрадна необичайна нотка на възхищение.
— О, не сме ги купили ние — рече Мейси. — Мистър Астли ни ги подари.
Маги облещи очи.
— Мили боже!
— Няма да гледаме тоя боклук — каза Ан Келауей.
— Не бива да ги връщате — заяви Маги. — Мистър Астли ще се обиди. Може дори да ви изхвърли от къщата си.
Ан Келауей се стъписа. Явно не беше помислила за тази последица от връщането на билетите.
— Разбира се, ако наистина не искате да ходите, може да ми ги дадете да ида вместо вас — продължи Маги.
Ан Келауей присви очи, но преди да отвори уста и да каже, че никога не би позволила на такова нахално момиче да заеме мястото й, отвъд реката екнаха барабани.
— Парадът! — възкликна Маги. — Тръгват. Хайде!
Тя хукна и повлече Джем след себе си. Мейси ги последва, а Ан Келауей отново се вкопчи в мъжа си и от страх да не остане сама забърза след тях.
Маги се затича към Уестминстърския мост, който сега гъмжеше от хора, застанали покрай парапета. Чуваха марша, който свиреха в другия край, но не виждаха нищо. Маги ги поведе по средата на моста и когато изминаха една трета от него, откри удобна позиция. Семейство Келауей се скупчиха около нея, опитвайки се да не забелязват мърморенето на хората, на които закриха гледката. Настана голяма блъсканица, докато всички се пренаредят, така че да виждат, но ето че друга група хора застана пред тях и тълпата отново се раздвижи.
— Какво чакаме? — попита Джем. Маги изсумтя презрително.
— Значи се тъпчеш тук, без да знаеш за какво? Много сте загубени вие от Дорсет!
Джем пламна.
— Забрави тогава — промърмори той.
— Не, кажи ни — настоя Мейси. — Аз искам да знам.
— Мистър Астли прави парад в първия ден от сезона — обясни Маги. — За да покаже на хората нещичко от спектакъла. Понякога има фойерверки, дори и денем — макар че са по-красиви нощем.
— Чуваш ли, мамо? — каза Мейси. — Довечера може да видим фойерверки!
— Ако отидете. — Маги хвърли поглед към Ан Келауей.
— И довечера няма да отидем, и сега няма да останем за парада — заяви Ан Келауей. — Хайде, Джем, Мейси, тръгваме.
Тя заблъска хората пред себе си. За късмет на Мейси и Джем никой не се отмести да й направи път и Ан Келауей се оказа заклещена в гъстата тълпа. Никога не беше попадала сред такава навалица. Едно беше да стоиш на прозореца и отвисоко да наблюдаваш как Лондон се движи отдолу. Сега я блъскаха какви ли не хора — мъже, жени и деца с миризливи дрехи, с лош дъх, със сплъстени коси и груби гласове. Един едър човек до нея ядеше пай с месо и трохите падаха по гърдите му и в косата на жената пред него. Нито един от двамата не се притесняваше както Ан Келауей. Тя се изкушаваше да се пресегне и да изтръска трохите.