Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
Хък млъкна многозначително, но напрегнатият взор на Ана-Мария изобщо не се стопли:
— Давай! Защо си глътна езика?! Екзотичната ти любовница, разбира се, беше в централната ложа, нали?! И възторжено аплодираше доблестния победител! Продължавай, де! Накарай ме да изпия отровната чаша до дъно, гаден, подъл, потаен негоднико. Какво ми се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал!
— Да, да — обърка се Хък от пороя необичайни епитети, които Ана-Мария бълваше с лекота. — Тъкмо за чашата ми беше думата. Докато траеше състезанието някой открадна златната чаша, оставена за малко без обществен и телепатичен надзор! И стана тя една! Направо чист късмет ни спаси от участта на уму — ритуалните печени прасенца. Вахтата на нашите кораби беше удвоена поради щормово предупреждение. Пък и трябва да ти призная, че повечето слушатели бяха от полинезийците, а сред нашия екипаж имаше един-единствен истински любител на одите и той, горкичкият, загина пръв. Някакъв туземец го халоса с боздуган.
Смъртта на набедения почитател на поезията само да миг смекчи чертите на лицето й, но очите на Ана-Мария направо изпепеляваха душата му. Като се сети за ядрените бойните глави, Хък стисна зъби. Рано или късно трябваше да й разкаже цялата история, ако искаше да му помогне.
— С него дадохме общо седем убити и още три пъти по толкова ранени. Иван Фьодорович се отърва само с един удар от кокосов орех по главата и веднага ми нареди да не включвам злощастното събитие в аналите на експедицията. Аз се престарах и заличих имената на убитите не само в корабните дневници, но и във всички други официални документи. Дори и в регистрите за ражданията! Така след време се прочухме като първата околосветска експедиция, завършила без жертви.
Споменаването на регистрите за ражданията се оказа добър ход. На лицето й се появи измъчена усмивка, но на Хък никак не му харесваше, че тя вече не проронваше нито дума.
— Ева трябваше бързо да избира, дали да бъде разфасована, увита в листа от банани и ритуално запечена между горещи камъни в пръстена фурна или да тръгне с нас… — Ана-Мария настръхна и Хък побърза да продължи: — Но най-лошото бе, че аз и набедената ми за родина Чечня се издигнахме в ранг на главни и вечни врагове на сплотения около брата на вожда народ на Нуку Хива. Нали ти е ясно, че макар и водени от различни мотиви, вегетарианците и човекоядците вече бяха в една партия. Ние, разбира се, отплавахме възможно най-бързо — тонът на Хък отново спадаше. — И Иван Фьодорович, единствен наместник на бога и императора на кораба, ни венча с Ева в открито море два месеца по-късно… — Ана-Мария рязко се надигна, при което диванът жално изскърца — …но да знаеш, че си беше чиста административна принуда — само така можехме да отблъснем страстните домогвания на някои самозабравили се членове на екипажа.
Ана-Мария се изправи, готова да се хвърли върху него.
5. Бялата маймуна
Спаси го телефонът…
Малцина знаеха този номер. Разярена, Ана-Мария грабна слушалката, но бързо се успокои и взе да спори с Фред Лю колко пресни трябва да бъдат лястовичите гнезда и в каква мазнина и с какви подправки трябва да се пържи опашен плавник от акула-мако — най-добрият афродизиак в света.
Фред бе управител на китайския ресторант долу, на морския бряг под дома им, и се падаше зет на Хък. Бяха се запознали по време на Културната революция в Китай. По това време Лю събираше лайна в провинция Съчуан и ги продаваше като тор за пет юана ведрото. Хунвейбините му хвърлиха око, защото позорял фамилията, макар той да нямаше нищо общо с Лю Шаоци. Няколко часа преди да го приберат, Хък го изведе от Китай. По-късно му помогна да открие ресторанта и това съвсем заздрави приятелството им. Лю замени по търговски съображения трудно произносимото си собствено име Фудзиен с Фред, постави го пред фамилията си, където му беше мястото в цивилизования свят, и работата му потръгна.
Проблемите започнаха, когато Хък го запозна с по-голямата си сестра Шуин. В превод нейното име означаваше „Непорочно венчелистче“ и Хък много я обичаше. Шуин цели четиринайсет века бе живяла целомъдрено и се грижеше за баща му, докато един ден със сълзи на очи не призна на брат си, че се е влюбила в Лю. Хък напълно й влезе в положението, защото Фред Лю беше най-добрият човек, когото познаваше. А Хък познаваше много хора.
Когато разбра, че и Фред никак не е безразличен към сестра му, той им помогна да се съберат. Двамата бяха на седмото небе от щастие. Но не за дълго! Старият Хогбен бе категорично против този брак и направи всичко възможно да го осуети. Дори след като Шуин и Фред заживяха заедно, той продължаваше да тормози сестра му. Хък подозираше, че Хогбен още не може да забрави майката на Шуин и по някакъв присъщ на баща му патологичен начин е прехвърлил любовта и страстта си към собствената си дъщеря.