Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))

— Ти си писал оди и не си ми ги показвал досега? — пресилено се ококори Ана-Мария, вживявайки се в ролята на запален почитател на сапунените опери по телевизията. От тях тя и нейният компютър черпеха сведения за първичните човешки страсти, прикривани от ума и възпитанието при по-сложните личности и драми.

— Ще ти се сторят скучни, скъпа. Я седни и съчини ода, в която да бъка от географски ширини и дължини, и да видим какво ще излезе…

С присъщата си скромност Хък не спомена, че подражавайки на Омир, епично бе описал и първото си околосветско плаване триста години по-рано под името Себастиан Ел Кано. Както обикновено обаче, в историята остана шефът Фернандо Магелан, макар че той изобщо не можа да завърши обиколката на света по технически причини. Сдърпа се с аборигените на един от Филипинските острови и те го изядоха. Не, всъщност само го убиха, а изядоха Кук на Хавайските острови, но това беше в друго плаване. Тогава, отвратен, Хък публикува мемоарите си в проза. Той тръсна глава, за да се отърси от бъркотията в спомените, които му навяваше Тихия океан, и омърлушено констатира:

— Ето че пак не подхванах историята от самото начало и, естествено, ти нищо не разбра.

Ана-Мария кимна блажено. Беше свикнала със заплетените телевизионни сюжети. Пък и любовта я беше превърнала в идеалния слушател. Винаги оставяше първо Хък сам да поспори със себе си и после го подхващаше изкъсо.

— Всъщност проблемите ми започнаха много по-рано, още в Кронщат — взе да въвежда ред в разказа си Хък. — Дължах три копейки с лихвите на един тип. Та той ми даде препоръки за аудиенцията при Иван Фьодорович. С аванса за предстоящия ангажимент щях да му се издължа. Да, ама моят познат Миша Захарченко, известен извън пределите на Руската империя повече като Мендел Цукерман, не беше доволен от натрупаната лихва. Той дълго изследва перфектния договор, който бях подписал с баща му преди четирийсет години. Смени три лупи и докара още две газени лампи. Проверява идентичността на бащините си подписи от договора и завещанието. Аз през цялото време си траех и броях мухите около лампите, докато по едно време Миша не се опита да спори, че една единица всъщност била седмица. Предупредих го да не зачерква пред очите ми други единици, защото една зачеркната единица не става седмица, а си остава зачеркната единица. Накрая Миша се примири с лихвата от сто и двайсет златни рубли, но ехидно заяви, че няма как и ще ме представи на Иван Фьодорович под името Хампарцум Айвазян, с което се бях подписал под договора.

— Айвазян ли? — блеснаха и без това греещите очи на Ана-Мария.

— Да, скъпа. Айвазян. Също като мариниста.

— А рисуваше ли? — оживено полюбопитства тя.

След планините Ана-Мария обичаше най-много морето.

— Експедицията беше толкова дълга, че нарисувах сто метров океан, сетне го нарязах на парчета по девет на дванайсет сантиметра и направих първите пощенски картички.