Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
Баща му по принцип беше скаран с морала или поне с човешкия морал. И как нямаше да е скаран, като бе живял няколко милиона пъти по-дълго дори от дядото на Ной — Матусал, дето според Библията се мъчил на тоя свят 969 години. Та старият Хогбен бе видял какви ли не неща! Всъщност Хък не знаеше точно отколко години баща му е на Земята, но в една беше сигурен — старият Хогбен си беше абсолютна откачалка.
Векове наред бяха спорили на морални теми. Хък също бе видял и патил достатъчно, за да признае, че няма общочовешки морал, но настояваше, че всеки трябва да се съобразява с моралните принципи на обществото, в което живее. Тогава баща му го питаше:
— Добре де, наивнико. Я ми кажи, ти в кое общество живееш, след като постоянно скиташ по целия свят?
— Аз се съобразявам с моралните устои на всяка група хора, в която попадам — отвръщаше Хък.
Баща му си умираше от смях:
— Че как не се уморяваш, мъничето ми?
Старият Хогбен няколко пъти го развежда из другите светове във Вселената и Хък се увери, че моралът на така наречените разумни същества е доста различен. Само възвеличаването на собственото его се повтаряше навсякъде, като в развалена грамофонна плоча. Тогава Хък реши, че заради мутацията от смесването на несъвместими гени той, самият, трябва да е по-голяма откачалка дори от баща си и взе да му прощава много неща.
Баща му се възползва от привързаността на Хък към Шуин и успя да му внуши, че трябва да отдава предпочитание на собствените си морални ценности пред общоприетия морал в дадено общество. Старият Хогбен му даде да прочете една средновековна китайска легенда, в която се разказваше историята на майката на Шуин. Случката датираше още от края на епохата Датун при династията Лян, което на човешки език ще рече някъде в VI век след Христа.
По него време имало един пълководец на име Ъуян Хъ, който не бил чак толкова известен с войнските си подвизи, колкото с това, че бил женен за най-дивната, крехка и бледолика хубавица в Китайската империя. Казват, че тя била по-красива дори от знаменитите порцеланови статуетки на императора — еталонът за хубост по онова време.
Както му е редът, когато си женен за такава красавица, Ъуян Хъ много се боял да не я загуби и винаги я водел със себе си, заобиколена от най-верните стражи, които можели да се купят с много пари. Тя го придружавала дори когато се налагало да усмирява размирните провинции. Една ден армията на Ъуян Хъ навлязла в труднопроходими земи, пълни с крадливи духове, и той пак си развързал кесията и наредил да се удвои и без това голямата охрана.
Нощта се случила особено ветровита и тъмна. Заобиколени от безмълвна пустош, пазачите спокойно задрямали. И точно тогава жената на Ъуян Хъ изчезнала. Случката се сторила доста странна на всички, защото вратата на колибата, в която спели Ъуян Хъ и съпругата му, така и си останала залостена. Никой не проумявал откъде се е измъкнала или е била отвлечена жената.
Все пак властта на Ъуян Хъ била достатъчно голяма, за да махне с ръка на размирниците и да блокира цялата област. Обзет от страшен гняв и мъка, той пуснал потери по следите на похитителите сред околните стръмни планини и пропасти. Защото Ъуян Хъ бил уверен, че жена му е отвлечена.
Ъуян Хъ плащал добре и паднало голямо търсене. След месец на сто ли, което ще рече на петдесетина километра на юг от лагера, доблестните воини открили в бамбуковия гъсталак в сърцето на страшната пустош една от везаните пантофки на жена му. Ъуян Хъ щедро обезпечил с парите на императора трийсет храбри мъже до сетния им дъх и така ги склонил да продължат с него похода на юг. След още десетина дни достигнали до подножието на висока планина, гъсто обрасла със зеленина и опасвана от дълбока река. Тогава воините безплатно направили салове и я прекосили.
Над урвата, между изумруденозеления бамбук се мяркали красиви пъстри дрехи, чували се смях, весело дърдорене и песни. Отново насърчени морално и материално от Ъуян Хъ, смелите воини се изкачили по стеблата на виещите се растения и се озовали в кристално безмълвна долина, засадена с редици от борове и кипариси, а между тях се ширели полусвещените муданови храсти — ония, любимите на китайците, дето много приличат на обикновени божури. Културните насаждения доста мрачно контрастирали на заобикалящата ги пустош. Изобщо всичко наоколо било толкова необичайно и страховито, че воините плахо запристъпвали по гъстата зелена и мека като килим трева. Пред каменните порти отсреща се били скупчили няколко десетки жени, които ги гледали с любопитство.