Чудните приключения на чирака Хлапич
- Автор: Бърлич-Мажуранич Ивана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христиана Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудните приключения на чирака Хлапич». Краткое содержание книги:
Ивана Бърлич-Мажуранич е починала в Загреб през 1938 година.
През 1974 година в родината й бе чествана тържествено стогодишнината от нейното раждане. Книгите й са превеждани на руски, френски, чешки и други езици. Българският читател за пръв път се запознава с превод на нейна книга.
Гита почна да удря с една дъсчица по чинията и взе да вика:
— Кошници! Кошници!
После вдигна една кошница на рамо и сложи папагала на нея. Папагалът крещеше с Гита:
— Кошници! Кошници!
Гита удряше по чинията с все сила.
Тозчас се напълни с мъже и жени. Щом папагалът почна да кряска около кошниците и да дрънка тенекиената чиния, всички веднага забелязаха, че тези сиви кошници са по-хубави и по-здрави от позлатените. Така се случва на панаир, а и другаде.
Сега всички започнаха да купуват кошница след кошница от сиромаха.
Още преди бесният кошничар да измъкне червената си глава изпод големия кош, Гита и Хлапич разпродадоха всички кошници.
Сиромахът се чудеше, радваше и смееше от щастие. Той мислеше, че Гита със светлата си хубава коса е паднала от небето да му помогне.
Когато всички кошници бяха продадени, Гита изтърси парите в тенекиената чиния и ги подаде на бедния кошничар. О, колко им благодари той!
След това кошничарят им предложи да отидат с него в неговата сиромашка къща и да пренощуват там. Но Хлапич и Гита искаха още да разглеждат панаира, затова благодариха на кошничаря за поканата му. А Хлапич каза:
— Хайде да вървим, да не ни хване онзи изпод коша.
И те си тръгнаха. Никой вече не би ги намерил между толкова хора.
А бедният кошничар седна да изброи крайцерите в тенекиената чиния. Имаше тъкмо шейсет круни.
— Е, като са такива добри тези деца, сполуката да ги придружава — каза си той.
Ако знаеше, сиромахът, каква беда ги чака още днес, сигурно щеше да ги отведе в къщата си да ги пази.
IV
На въртележката
Вече всички продавачи прегракнаха от викове — а това на панаир е знак, че наближава вечерта.
В това време Хлапич и Гита дойдоха до онова място на панаира, където се въртят въртележки и стрелят малки пушки.
Там е най-весело, защото, който се завърти веднъж на въртележката, нему се завърта и главата и той забравя всички грижи.
Всички въртележки работеха, само една стоеше.
А тъкмо тя беше най-хубава, защото имаше хиляди малки звънчета и цялата беше сребърна.
Но на собственика на тази въртележка бяха избягали двама слуги. Единият от тях трябваше да продава билети за въртележките, а другият трябваше да кани хората, да язди дървени коне и лебеди и да показва всякакво умение. А двамината трябваше непрестанно да се въртят на въртележките.
Разбира се, собственикът не можеше да изпълнява това сам, защото беше твърде дебел и би му призляло.
— Това е добре — каза Гита, — ние ще му предложим да вършим тази работа и ще получим вечеря и нощувка.
И така те казаха на собственика на въртележката, че търсят работа. Когато той видя зелените гащи и чудната шапка на Хлапич и като забеляза папагала и сребърната поличка на Гита, много се зарадва. Те изглеждаха така, сякаш са се облекли нарочно за въртележките. Веднага ги прие на работа.
Собственикът влезе вътре и нави машината. Хлапич и Гита седнаха всеки на един кон. Тръбата затръби „Тра! Тра!“ — и за един миг се завъртя сребърната въртележка и зазвъняха всички звънци — хиляда звънци! Ама че беше радост! Гита стоеше на кон, махаше с ръце и се извиваше надясно и наляво, а Хлапич викаше: „Само две круни“. А въртележката се въртеше с тях, та всичко сияеше.
Хората оставиха другите въртележки и всички дойдоха на тази, защото такова хубаво момиченце и такъв пъстър слуга с ботуши нямаше никъде.
Това трая до късна нощ. Все по-весело ставаше на въртележката, а най-весел беше собственикът, който събра пълно чувалче пари.
Хлапич му носеше непрекъснато пълни паници пари.
Толкова, колкото се вози този ден Хлапич на въртележка, сигурно никой друг обущарски чирак не се е возил. Това надали и калфа би могъл да плати.
Само Бундаш седеше, гледаше подир въртележката и се чудеше какво му е текнало на Хлапич да се върти толкова?
Беше вече много късно. Но докато се върти въртележката, никой не може да си даде сметка колко е часът.
Затова и Хлапич, и Гита се зачудиха, когато моторът изведнъж спря и собственикът викна с дебел глас на хората:
— Благодарим. Единадесет часът е. Утре ще продължим!
Хората се разотидоха, а собственикът на въртележката донесе голям чаршаф. Гита, Хлапич и той увиха цялата въртележка в чаршафа. Сега не се виждаха нито хилядите звънчета, нито среброто, нито конете, нито лебедите, а цялата въртележка беше като голяма сива гъба.
Тогава собственикът отведе Гита и Хлапич под една шатра, където се продаваше ядене.
На панаира беше вече празно. Само няколко мъже с дълги мустаци седяха още под тази шатра.
На Гита и на Хлапич вече не им беше така приятно на панаира, както през деня.