Чудните приключения на чирака Хлапич

— Остави тази стока! Тука, тука! Не купувай кошници от земята! Ще ти се смеят съседите, че си намерила стока на сметта. Тука при мене има злато.

И всички зарязваха сиромаха и отиваха под шатрата да купуват стока.

Гита и Хлапич дълго гледаха какво става. Гита имаше добро сърце и още по-добър език, та каза:

— Да щѐ гръм да удари шатрата му и да го захлупи големият кош!

Тъкмо в това време при кошничарите надойдоха много жени да купуват стока.

Онзи изпод шатрата още отдалече започна да вика:

— Тука! Тука! Тука кошниците са като златни ябълки! — и почна да разтърсва и люлее с ръка кошниците над главата си.

— Хлапич — отведнъж каза Гита, — сетих се нещо! Бързо, Хлапич, дай ми твоя нож. Ама че ще бъде смешно!

И Гита сама бръкна в Хлапичевата торба, та извади ножа. После припна като катерица и се скри зад шатрата.

„Какво ли ще става сега?“ — помисли Хлапич.

И не щеш ли!

Тъкмо когато жените дойдоха до шатрата да купуват кошници, се случи нещо такова, че всички, които стояха там, щяха да се пукнат от смях!

Ненадейно кошниците, които висяха над онзи кошничар в шатрата, почнаха да падат като дъжд.

Първо една, после четири, че десет! Чук! Чук! Чук! Падаха кошниците, и златни, и бели, и сини, и шарени.

Връвта, на която висяха кошниците, се пръсна.

— Ух! Ух! — викаше кошничарят и се бранеше с ръце и крака като бясна оса.

Но в това време като напук се пръсна и другата връв. Отново паднаха кошници. Чук! Чук! Чук! Удряха кошниците, кошничаря по главата и по гърба. А той махаше и скачаше, и викаше толкова дълго, докато не падна и той.

Сега да видиш! Търкаля се кошничарят между кошниците и все вика и крещи:

— Ух! Ух! — Иска да се измъкне.

Но в това време — бум! — падна и големият кош, та захлупи кошничаря! И вече не се виждаше! Само ръце и крака стърчаха изпод коша. Кошниците летяха на всички страни, където той се търкаляше под коша и махаше с ръце и крака.

Всички се смееха като побъркани и никой не знаеше как се случи това.

Зад шатрата клечеше Гита и гледаше през една дупчица на платното и се смееше.

Смееше се повече от другите, защото тя беше прерязала с ножа на Хлапич краищата на двете върви. До нея беше клекнал Хлапич и гледаше през дупчицата.

Веднага щом взеха да падат кошниците, той се сети, че това е Гитина работа, и дотича до шатрата.

Хлапич наистина никога не би сторил това, което направи Гита. Но сега, като гледаше през дупчицата как се търкаля кошничарят като голяма черна буболечка между жълтите кошници сега Хлапич започна така да се смее, че торбата подскачаше на гърба му. А Гита си държеше устата с ръка, за да не пищи от смях.

— А сега да бягаме да не ни забележи — каза Гита. — Докато той се търкаля, ще продаваме кошниците на онзи сиромах.

Гита изтича до бедния кошничар и рече:

— Ако приемете, аз ще продам стоката ви.

И Гита веднага грабна тенекиената чиния, която бедният кошничар беше приготвил за пари. Тя беше още празна.