Свят на смъртта I
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта I». Краткое содержание книги:
Бруко заби иглата толкова силно, че тя сякаш удари до самата кост.
— Напротив. Последният път беше преди години. Шестима изследователи от някакъв институт желаеха да си заплатят, и то доста добре, за възможността да изследват местните форми на живот. Не им отказахме. Още малко валута от галактиката — кой ти я дава.
Джейсън вече се унасяше от инжекциите.
— Колко от тях оживяха? — промърмори той замаяно.
— Един. Отървахме го навреме. Бяха платили предварително, естествено.
Отначало Джейсън помисли, че пириецът се шегува. После си спомни, че тези хора бяха лишени от всякакво чувство за хумор. Ако половината от това, което му бяха наговорили Мета и Кърк, бе истина, то оцеляването на един от шестима не изглеждаше чак толкова зле.
В съседната стая имаше легло и Бруко му помогна да полегне. Джейсън се чувстваше като упоен и вероятно не бе далеч от истината. Заспа дълбоко и засънува.
Страх и омраза. Стоварваха се върху него с еднаква сила и настървение. Ако това бе сън, той предпочиташе въобще никога повече да не заспива. Ако не беше, предпочиташе да умре. Опитваше се да се съпротивлява, но само затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко. Страхът нямаше ни начало, ни край, нито пък можеше да се избяга от него.
Когато дойде в съзнание, Джейсън не си спомняше никаква подробност от кошмара. Само чувството за страх, което не си отиваше. Бе облян в пот и всички мускули го боляха. Навярно от солидната доза инжекции, заключи той, и от съкрушителното притегляне. Това обаче не премахна привкуса на страх в устата му.
Бруко надникна през вратата и го огледа от горе до долу.
— Мислех, че си умрял. Спа цяло денонощие. Не мърдай. Ще ти донеса нещо да те възстанови.
Възстановяването бе във формата на нова спринцовка и чаша с някаква убийствена течност. Жаждата му бе утолена, но тогава го обзе непреодолимо чувство за глад.
— Искаш ли да ядеш? — попита Бруко. — Обзалагам се, че да. Ускорил съм обмяната на веществата, за да можеш по-бързо да образуваш мускули. Единственият начин да се справиш с притеглянето. Но за известно време ще ти се отвори апетит.
Бруко седна да му прави компания и Джейсън използва случая да му зададе някои въпроси.
— Кога ще имам възможност да разгледам вашата прекрасна планета? Пътуването ми дотук едва ли бе по-интересно от престой в затвора.
— Забрави всичко и яж. Вероятно ще минат месеци, преди да си в състояние да излезеш навън. Ако въобще излезеш.
Джейсън усети, че го гледа с отворена уста, и незабавно щракна челюсти:
— А би ли могъл да ми кажеш защо?
— Разбира се. Ще се наложи да преминеш през същия курс на обучение, през който преминават децата ни. На тях са им необходими шест години. Разбира се, става дума за първите години от живота. Вероятно ще възразиш, че като възрастен би могъл да се изучиш по-бързо. Но те пък имат предимството на наследствеността. Мога да ти кажа единствено, че ще напуснеш тези херметически затворени сгради само когато имаш готовност за това.
Докато говореше, Бруко свърши с яденето и се загледа в голите ръце на Джейсън с нарастващо отвращение.
— Първото нещо, с което трябва да те снабдим, е оръжие. Лошо ми става, като видя някого без пистолет.
Бруко, естествено, не се разделяше със своя дори и в херметически затворените сгради.
— Всеки пистолет е пригоден единствено за притежателя си и никой друг не може да си служи с него. Ще ти покажа защо. — Той заведе Джейсън в склад, наблъскан догоре със смъртоносни оръжия. — Сложи ръката си в това нещо, за да извърша измерванията.
Нещото бе подобно на кутия с дръжка на пистолет от едната страна. Джейсън обхвана с пръсти дръжката и сложи лакът върху метална скоба. Бруко нагласи разни стрелки по дължината на ръката му между китката и лакътя и преписа резултатите от измервателните уреди. После подбра няколко части от сандъците, като гледаше цифрите върху листа, и бързо сглоби самозадействащ се кобур и пистолет. Когато кобурът бе прикачен под лакътя му, а пистолетът — в ръката му, Джейсън за първи път забеляза, че те са свързани с еластичен кабел. Пистолетът прилепваше към дланта му съвършено точно.
— Това е тайната на самозадействащия се кобур — каза Бруко и потупа еластичния кабел. — При използване на оръжието е съвършено отпуснат. Но щом искаш да го върнеш в кобура… — Бруко регулира нещо и превърна кабела в нееластичен лост, който изби пистолета от ръката на Джейсън и го провеси във въздуха.
— А сега връщането. — Лостът-кабел се сви с бръмчене и светкавично върна пистолета обратно в кобура. — При изваждането, естествено, действа по обратния ред.