Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
Алесандра предположи, че братът на Виктория се старае да бъде очарователен, но усмивката му бе по-скоро подигравателна. Граф Харгрейв беше само с четири — пет сантиметра по-висок от нея и стоеше толкова сковано сякаш дрехите му бяха колосани. Единствената прилика, която Алесандра успя да открие между него и Виктория, беше цветът на очите — един и същ нюанс на кафяво. Виктория бе наследила приятните черти на семейството. Носът й бе къс и правилен, а този на Нийл — дълъг като клюн и невероятно тънък. Алесандра намираше графа за изключително непривлекателен, а гъгнивият му глас я дразнеше.
Тя си напомни, че външният вид нищо не означава, но се молеше Нийл да има благия характер на сестра си. Надяваше се, че не е толкова придирчив, колкото изглежда.
— Седнете, моля. Бих искала да обсъдя с вас нещо, което лично ме засяга и моля за вашето снизхождение да ми отговорите на няколко въпроса.
Нийл кимна разбиращо и прекоси стаята. Той изчака Алесандра да заеме мястото си на канапето и седна на стола до него — скръсти крака и сложи ръце на коляното си. Тя забеляза, че ноктите му са прекалено дълги за един мъж, но затова пък безупречно поддържани.
— Никога не съм идвал в тази къща — рече Нийл, като огледа стаята и добави с презрителен тон: — Чудесна е, но доколкото знам е дадена под наем.
— Така е — съгласи се Алесандра.
— Не е ли прекалено малка? Винаги съм си мислил, че една принцеса заслужава по-удобно жилище.
Нийл беше сноб. Думите му предизвикаха неприязън у Алесандра. Той обаче, беше брат на Виктория и Алесандра се нуждаеше от помощта му, за да открие приятелката си.
— На мен ми харесва тук — отбеляза тя, полагайки усилия тонът й да бъде приятен. — А сега, сър, бих искала да поговорим за сестра ви.
Усмивката му веднага изчезна.
— Сестра ми не е тема за дискусии, принцесо.
— Надявам се да промените мнението си — възрази Алесандра. — Запознах се с Виктория миналата година. Беше се разболяла по време на пътуването си и отседна при мен в манастира Холи Крос. Случайно да е споменавала за мен?
Нийл поклати отрицателно глава.
— Рядко си говорим със сестра ми.
— Нима? — Алесандра не можа да скрие учудването си.
Нийл въздъхва шумно и пресилено.
— Виктория и мама живееха заедно. Аз си имам собствен дом — добави той с известно самохвалство. — Естествено сега, когато Виктория е Бог знае къде, мама се премести при мен.
Той взе да потупва коляното си с пръсти, нетърпението му беше очевидно.
— Съжалявам, ако ви е трудно да говорите за това, но аз съм много загрижена за Виктория. Не вярвам, че би могла да избяга и да се омъжи.
— Не се безпокойте за нея. Тя не го заслужава.
— Не разбирам грубото ви отношение. Виктория може да е в беда.
— А аз не разбирам вашето отношение, принцесо. Отскоро сте в Англия и не сте наясно какво може да направи един скандал с нечие общественото положение. Безразсъдните постъпки на Виктория едва не разсипаха майка ми. За първи път от петнадесет години насам, тя не бе поканена на прием в семейство Ашфорд. Унижението, което трябваше да понесе, я разболя и тя не се вдигна от леглото цял месец. Сестра ми унищожи всичко. Тя е, и винаги е била, глупачка. Имаше възможност да се омъжи за когото си иска. Познавам поне трима благородници, чиито предложения тя отхвърли. Виктория винаги е мислила само за себе си. Докато мама се тревожеше и се опитваше да й намери подходящ съпруг, Виктория се измъкваше през задната врата за да се срещне с любовника си.
Алесандра се помъчи да овладее яда си.
— Но не можете да твърдите това със сигурност — възрази тя. — А що се отнася до скандала…
Нийл не я изчака да довърши и измърмори с негодувание:
— Очевидно не ви е грижа за скандала. Нищо чудно, че сте се сприятелили със сестра ми.
— За какво намеквате?
— Живеете под един покрив с неженен мъж. Вече се носят слухове.
Алесандра пое дълбоко въздух, за да не избухне и попита:
— И какви по-точно са тези слухове?
— Някои казват, че сър Холбрук е ваш братовчед, а други смятат, че ви е любовник.
Тя изпусна списъка с въпросите в скута си и скочи от мястото си.
— Сестра ви почти не ми е говорила за вас и сега разбирам защо. Вие сте достоен за презрение, Нийл Пери. И ако не бях тъй разтревожена за благополучието на Виктория, бих ви изхвърлила веднага оттук.
— Аз ще се погрижа за това вместо теб. — На прага стоеше Колин, облегнат на вратата, с небрежно скръстени ръце. Изглеждаше спокоен, но очите му… очите му издаваха гнева, който бушуваше в него. Алесандра никога не бе го виждала толкова ядосан и потрепера от страх.