Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
— Ходи ли до Кейн или повярва на баща си, че и брат ти е болен.
— Да, ходих.
Тя се завъртя вбесена, като едва не се блъсна в него. Не сваляха поглед един от друг. Алесандра забеляза загара на лицето му, волевата извивка на устните и искрящите зелени очи, които игриво се усмихваха.
Той пък бе очарован от привлекателните лунички по носа й.
Алесандра пропъди нежеланите мисли.
— Целият си в прах, Колин, и вероятно смърдиш като коня си. Трябва да се окъпеш.
Тонът й определено не му допадна.
— А ти трябва да престанеш да ме гледаш свирепо — отвърна той със същия рязък тон. — Не бива да се отнасяш с неуважение към настойника си.
Тя нямаше готов отговор на думите му. Освен това Колин временно беше неин настойник и тя наистина трябваше да се държи почтително. Не искаше да се помири с него обаче, и то защото той не криеше недоволството си от нейния престой.
— Брат ти по-добре ли е?
— Напротив, много е зле — отвърна той закачливо.
— Нима не обичаш Кейн?
— Разбира се, че го обичам — засмя се той.
— Тогава защо се радваш, че е болен?
— Защото това означава, че няма нищо общо с плановете на баща ми.
Тя поклати глава, обърна се и изкачи набързо останалите стълби.
— Жена му как се чувства? — провикна се през рамо Алесандра.
— По-добре е от Кейн. Слава Богу, че малката им дъщеричка не се е заразила. Стърнс я отвел в провинцията.
— Кой е Стърнс?
— Техният иконом, който играе в момента ролята на гувернантка. Кейн и Джейд ще останат в Лондон докато се възстановят. Майка ми се е пооправила, но сестрите ми все още се чувстват неразположени. Чудно как и ти не си се разболяла.
Алесандра не го погледна. Знаеше, че е отговорна и не й беше приятно да си го признае.
— Честно казано, сега като помисля малко се сещам, че на път за Англия се бях поразболяла.
— Кейн те нарича „Чумата“ — рече през смях Колин.
Тя се обърна пак към него и вдигна поглед.
— Не съм го направила умишлено. Той наистина ли ме обвинява?
— Да — излъга я той нарочно, за да я подразни.
Раменете й хлътнаха.
— Надявах се утре да се преместя в дома на брат ти.
— Няма да стане.
— И сега не можеш да се отървеш от мен, нали?
Очакваше той да намери по-галантен отговор. Все пак един благороден мъж би излъгал само и само за да бъде по-учтив.
— Да, Алесандра, не мога да се отърва от теб.
Тя го погледна кръвнишки, вбесена от откровеността му.
— Би могъл да се примириш със ситуацията и да се опиташ да бъдеш по-любезен.
Тя забърза по коридора и влезе в кабинета му. Колин се облегна на вратата, наблюдавайки я как си събира документите от масичката до камината.
— Нали не ми се сърдиш, че не ти повярвах за болестта?
Тя замълча и после попита:
— Баща ти спомена ли нещо за обстоятелствата, в които се намирам?
Страхът в очите й го изненада.
— Не му беше до дълги разговори.
Тя видимо си отдъхна с облекчение.
— Но ти ще ми кажеш, нали? — настоя той с тих и спокоен глас.
— Предпочитам баща ти да обясни — противопостави се тя, сякаш Колин току-що й се беше развикал.
— Той не може. Трябва ти да го сториш.
— Е, добре, тогава ще ти кажа… Пречиш на Фленаган — добави тя с явно облекчение, че са прекъснали разговора им.
— Принцесо, имате посетител. Нийл Пери, граф Харгрейв, ви чака в салона за да говори с вас.
— Какво иска? — намеси се Колин.
— Нийл е по-големият брат на Виктория — обясни Алесандра. — Тази сутрин му изпратих бележка, с която го помолих да ми се обади.
Колин отиде до бюрото и се облегна на него.
— Той знае ли, че имаш намерение да го разпиташ за сестра му?
Алесандра подаде на Фленаган документите, помоли го да ги остави в стаята й и се обърна към Колин:
— Не съм споменала нищо за целта на срещата.
Тя побърза да излезе от стаята преди Колин да я смъмри за хитростта й, без да обърне внимание на опитите му да я върне. Алесандра тръгна по коридора към стаята си. Беше си направила списък с въпроси към Нийл и не й се искаше да ги забрави. Списъкът се намираше на нощното й шкафче. Тя го взе, сгъна го на две, усмихна се на Фленаган, който оправяше завивките на леглото й и се втурна надолу по стълбите.
Фленаган изрази желание да обяви пристигането й, но тя не му позволи. Нийл стоеше в средата на салона. Когато Алесандра слезе, той се обърна и се поклони ниско.
Тя му отвърна с реверанс и каза:
— Много съм ви благодарна, че се отзовахте толкова бързо.
— Вие споменахте, че въпросът, по който желаете да говорим, е изключително важен, принцесо. Срещали ли сме се преди? Сигурен съм, че ако е така, бих си спомнил за вас.