Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
Александра го погледна изненадано, след това бързо огледа каютата. Значи в крайна сметка нямаше да бъде принудена да остане тук. Изпусна въздишка на облекчение.
— Не мислех, че сте толкова недоволна от квартирата си.
— Не е това — махна с ръка Александра. — Просто ще се радвам отново да стъпя на твърда земя.
— Разбирам какво искате да кажете — усмихна се Джейк. — Приятелят ми има сестра, на ръст горе-долу колкото вас. Сигурен съм, че ще е щастлива да ви помогне да се справите със затрудненията си.
За пръв път Александра му се усмихна — усмивка на щастие и благодарност, която правеше красотата и миловидността й ослепителни. Дъхът му секна за миг, след това се опомни и бързо се обърна.
— Имам работа — намръщено каза той. — Искам да стоите тук. Ще заключа вратата. Щом пристигне каретата, ще потеглим за плантацията.
И бързо напусна каютата без нито дума повече.
Четвърта глава
Здрачаваше се, когато ключът най-сетне отново се превъртя. Джейк бързо влезе в каютата, очевидно доволен от себе си и застана до бледата млада жена, която седеше върху койката му, увита с одеялото до шията.
— Побързайте, побързайте, мила моя. Трябва да тръгваме.
— Но аз не мога да отида никъде. Нямам какво да облека.
— Е, не се сещам за нищо, освен да ви увия в едно одеяло и да ви изнеса навън. Какво ще кажете?
Александра го погледна ужасено, като си представи как би изглеждала появата й по този начин в един изтънчен плантаторски дом.
— Никога — процеди тя.
— Скъпа моя, наистина се държите много неразумно, като се има предвид настоящото ви положение — продължи жизнерадостно Джейк, като отиде до сандъка си и започни да рови из него, докато накрая измъкна едно голямо вълнено одеяло в ярки цветове.
— Мисля, че това ще свърши работа — обърна се Джейк към нея.
— Не се приближавайте до мен с това нещо — извика тя и понечи да скочи от койката.
Но Джейк беше твърде бърз за нея и я уви хубаво в одеялото, преди да й остане време за повече възражения. Големите й, блестящи, зелени очи го гледаха укорително, но капитанът само се ухили.
— Може би това е най-безопасният начин да ви опазя — заяви Джейк, като седна на един стол с Александра в скута си.
— Как смеете да се държите по този начин с мене — запелтечи тя от ярост.
— Знаете ли, може би ще сте доста хубава, ако някога се измиете. Би трябвало да се видите. Представлявате интересна гледка. Освен това е казано, че много мъже намират техните съкровища в океана — завърши замислено той, след което се наклони напред и леко я целуна по малкото й, фино носле.
Александра направи гримаса на отвращение, което предизвика силен смях у Джейк.
— Мила моя, трябва да кажа, че определено не сте южнячка.
— Благодаря на Бога за това!
— Нека запазим тази възможност за друг път. Сега трябва да тръгваме. Знаете, че ни очакват.
— Как можете да ме водите някъде в такъв вид?
Джейк й се усмихна, стана и, носейки я на ръце, се насочи към вратата.
— Бих ви отнесъл навсякъде, Алекс.
Отварянето на вратата го затрудни, докато накрая му помогна Морли, който задържа вратата, така че Джейк да може да изнесе навън пленницата си.
— Погрижи се за каютата ми, Морли. Преди ме нападна и сега каютата е в пълен безпорядък. Човек не би предположил, че в нея има толкова сили.
— Не, капитане. Не изглежда твърде добре и това е самата истина. Погрижете се да се отнасят добре с нея — сериозно рече Морли и се усмихна окуражително към Александра.
— О, разбира се, че ще се погрижат. Ще се погрижат. Керълайн е там и…
— По-добре намери някой друг — промърмори Морли почти на себе, докато влизаше в каютата на капитана.
За първи път след бурята Александра вдишваше хладния, чист въздух и отново виждаше земя. Радваше се, че вече не е в търбуха на кораба.
Докато Джейк я пренасяше по палубата, всички моряци обърнаха глави към тях. Над кораба надвисна почти злокобна тишина и по тялото й пролазиха тръпки. Спомни си с каква сила бяха казани думите, който се отнасяха до нея и се зачуди дали наистина е в безопасност.
— Студено ли ви е? — попита Джейк.
— Не, не. Само… сигурен ли сте, че тези мъже…
— Те се подчиняват на заповедите ми. С мен ще бъдете в безопасност.
Александра кимна и отпусна глава върху силното му мускулесто рамо. По някаква причина се чувстваше в безопасност в ръцете му, докато той я носеше към въжената стълба. Във водата ги очакваше малка лодка.
Джейк застана за миг до перилата, гледайки надолу, към моряка, който придържаше лодката.