Пътешествие около света за 80 дни

— За Бомбай, също като вас.

— Колко хубаво! Пропътували ли сте вече този път?

— Няколко пъти — отговори Фикс. — Аз съм агент на Полуостровната компания.

— Значи познавате Индия?

— Но… да… — отговори Фикс, който не желаеше особено да се впуска в подробности.

— Интересно ли е в Индия?

— Много интересно! Джамии, минарета, храмове, факири, пагоди27, тигри, змии, баядерки28! Да се надяваме, ще имате време да разгледате страната?

— Надявам се, господин Фикс. Нали разбирате, че един здравомислещ човек не бива да прекара живота си, скачайки от кораб на влак и от влак на кораб под претекст, че обикаля света за осемдесет дни! Не. Цялото това търчане ще приключи в Бомбай, бъдете сигурен.

— А господин Фог добре ли е? — попита Фикс възможно най-спокойно.

— Много добре, господин Фикс. А и аз също. Ям като ламя. От морския въздух е.

— Никога не виждам господаря ви на палубата.

— Никога. Не е особено любознателен.

— Знаете ли, господин Паспарту, че зад това обикаляне на света за осемдесет дни може да се крие някоя тайна, дипломатическа мисия например!

— Боже мой, господин Фикс, нищо не знам, признавам, и изобщо не искам и да знам.

След тази среща Паспарту и Фикс често разговаряха. Полицейският инспектор искаше да се сближи с прислужника на господин Фог. Това можеше да му е от полза. Ето защо той често го черпеше в бара на „Монголия“ с уиски или светла английска бира, които добродушният младеж не само приемаше непринудено, но дори отвръщаше с почерпка, за да не остане по-назад. Всъщност той мислеше, че този Фикс е съвсем почтен господин.

Параходът бързо напредваше. На 13-и се появи Мока29, опасан от полуразрушени стени, над които се открояваха няколко зеленеещи финикови палми. Далеч в планините се простираха обширни кафеени полета. Паспарту бе очарован от факта, че може да види този прочут град, и дори си помисли, че с тези кръгообразни стени и разрушено укрепление прилича на огромна кафена чаша.

На следващата нощ „Монголия“ прекоси протока Баб ел Мандеб, чието арабско име означава „Врата на сълзите“, а на 14-и се отби в пристанището Стиймър пойнт, на северозапад от Аденския залив. Там трябваше да презареди с гориво.

Важен и сериозен е въпросът с презареждането на параходите на такива разстояния от производствените центрове. Само за Полуостровната компания годишният разход възлиза на двайсет милиона франка. Затова се е наложило да бъдат построени складове на няколко пристанища и в тези далечни морета въглищата възлизат на осемдесет франка за тон.