Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Танцуващия с вълци
Танцуващия с вълци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танцуващия с вълци

Электронная книга - «Танцуващия с вълци». Краткое содержание книги:

„Танцуващият с вълци“ е разказ за това как бял войник става част от индианската цивилизация.
Това е историята на едно отдавна отминало време в Америка, когато земята не е била разделена, водата е била кристална, а въздухът е блестял от чистота. Това е историята на едно време, в което играта е била всичко. Време, в което конете са съществували, за да бъдат заловени, когато прериите са били пренаситени от бизони.
Тъкмо по това време се развива историята на лейтенант Джон Дънбар — млад войник, дошъл в прерията сам и се запознал с индианците по време, когато този народ е бил в апогея си. Но и в момент, когато всичко е на път да се промени завинаги. Изпратен в далечна област в дивия район на Дакота по време на Американската гражданска война, лейтенант Джон Дънбар открива и бива приет от индианското племе сиукси. Провъзгласяват го за Танцуващия с вълци и с течение на времето се влюбва в красива бяла жена, отгледана от тях. Не след дълго границата вече не съществува и докато армията наближава долините, Джон Дънбар трябва да вземе решение, което засяга не само него, но и живота на племето, което той вече нарича своя народ.
Едноименният филм с Кевин Костнър е спечелил 3 награди „Златен глобус“, включително за „най-добър филм“, както и 7 „Оскар“, сред които за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“.
1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 101
Перейти на страницу:

Чорапчо се появяваше на скалата, както винаги, но Дънбар беше прекалено зает, за да му обръща внимание.

Започна да носи униформа по всяко време, лъскаше си ботушите за езда, почистваше си шапката и се бръснеше най-редовно. Никъде, дори до потока, не ходеше без пушка, пистолет и пълен патрондаш.

След двудневна трескава работа вече чувстваше, че е направил всичко необходимо.

29 април 1863

Досега трябва да са известили за настаняването ми тук. Направих всичко, за което се сетих. Чакам.

лейт. Джон Дж. Дънбар от армията на Съединените щати

2.

Само че за идването на лейтенант Дънбар във Форт Седжуик никой не беше известил.

Ритащата птица беше изолирал от мислите си Човека, бял като сняг. Два дни шаманът не разговаря с никого, дълбоко обезпокоен от видяното, и усилено се опитваше да разбере значението на онова, което първоначално му се стори като кошмарен сън.

След много размисъл обаче призна пред себе си, че видяното е реално.

В известен смисъл това заключение създаваше допълнителни проблеми. Човекът съществуваше. Беше ей там. Ритащата птица стигна до извода, че Човекът, бял като сняг, май е свързан по някакъв начин със съдбата на племето. В противен случай Великият дух не би си направил труда да му го показва.

Беше се заел да придаде божествен смисъл на видяното, но колкото и да се опитваше, все не успяваше. Положението го тревожеше както нищо друго досега.

Жените му разбраха, че се е случило нещо неприятно още щом го видяха да се прибира от съдбоносната разходка до Форт Седжуик. Доловиха известна промяна в израза на очите му. Но освен да окажат повече внимание на съпруга си, те си вършеха работата, без да кажат каквото и да било.

3.

Още неколцина мъже също като Ритащата птица бяха с огромно влияние в племето. Никой не беше по-влиятелен от Десетте мечки. Той беше най-уважаваният и сега, вече шейсетгодишен, неговата издръжливост, мъдрост и изключително твърдата ръка, с която ръководеше племето, отстъпваха единствено на невероятната му способност да отгатва откъде ще повее вятърът на промените, било то големи или малки.

От пръв поглед Десетте мечки разбра, че нещо се е случило с Ритащата птица, когото считаше за важен член на съвета. Но той също нищо не каза. Да чака и да гледа — това беше неговата тактика и добре му служеше.

Към края на втория ден обаче за Десетте мечки беше ясно, че май се е случило нещо важно и привечер се отби у Ритащата птица.

Цели двайсет минути двамата мълчаливо пушиха от тютюна на шамана преди да се разговорят.

В точно избрания момент Десетте мечки задълбочи разговора, като зададе един най-общ въпрос. Той запита Ритащата птица какви перспективи се откриват пред тях за лятото според предсказанията.

Без да навлиза в подробности, шаманът му каза, че поличбите са добри. За Десетте мечки един жрец да не говори надълго и нашироко за работата си беше равносилно на самопризнание. Беше убеден, че крие нещо. После, като опитен дипломат, Десетте мечки го попита за възможните отрицателни поличби.

Погледите на двамата мъже се срещнаха. Десетте мечки го беше хванал в клопката най-неусетно.

— Има една — отвърна Ритащата птица.

Веднага щом изрече това му олекна, сякаш някой развърза ръцете му и той разказа всичко: за ездата, за форта, за хубавото жълто конче, за Човека, бял като сняг.

Когато свърши, Десетте мечки отново запали лулата и замислено дръпна преди да я постави отново между двамата.

— Приличаше ли на бог? — запита той.

— Не, приличаше на човек — отговори Ритащата птица. — Вървеше като човек, гласът му беше човешки. Имаше вид на човек. Дори и полът му беше като на човек.

— Никога досега не съм чувал за бял човек без дрехи — в изражението на Десетте мечки се промъкна подозрителност. — Наистина ли кожата му отразяваше слънцето?

— Чак очите ме заболяха.

Двамата мъже отново се умълчаха. Десетте мечки стана:

— Сега ще помисля за това.

4.

Десетте мечки отпрати всички от колибата си и повече от час остана сам, задълбочен върху думите на Ритащата птица. Мислеше усилено.

Само няколко пъти беше виждал бели хора и също като Ритащата птица не можеше да проумее поведението им. Значителният им брой предполагаше, че ще бъдат наблюдавани или по някакъв начин контролирани, но до този момент те бяха само един постоянен дразнител и нищо повече. Десетте мечки никак не обичаше да си спомня за тях. Как е възможно една раса да е толкова нееднородна, мислеше си той.

Ето, че се отклоняваше от главното и Десетте мечки се сгълча за хаотичния ход на мислите си. Какво всъщност знаеше за белите хора? Почти нищо. Трябваше да си признае.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)