Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
Тя погледна Джийн Осбърн, юрист от местна правна кантора.
— Мен ако питаш, Лесли, смятам, че вече прекалено много искат. Дай им това, което искат сега, а утре ще ти поставят нови изисквания.
Тя кимна и погледна към Арон Дрексел, собственика на местния универсален магазин.
— Арон?
— И аз съм на това мнение. Много ги глезим. Ако ще им даваме нещо, то трябва да получим нещо в замяна. Според мен ние можем да си позволим една стачка, но те не.
Забележките на другите не бяха много по-различни.
— Ще трябва да изразя противното мнение — каза Лесли. Всички учудено я изгледаха. — Смятам, че трябва да им дадем това, за което настояват.
— Но това е неразумно.
— Най-накрая ще поискат и самия вестник.
— После няма кой да ги спре.
Остави ги да се изкажат и накрая отбеляза:
— Джо Райли е честен човек. Вярва в това, за което настоява.
Седнала до стената, Ейми изумена следеше обсъждането.
— Изненадана съм, че заставаш на негова страна, Лесли — обади се една от жените.
— На ничия страна не заставам. Просто си мисля, че трябва да проявим разум. Както и да е, решението не вземам аз. Да гласуваме. — Тя се обърна и погледна Ейми. — Искам това да бъде записано.
— Да, госпожо.
Лесли се обърна към присъстващите.
— Всички, които не подкрепят исканията на профсъюза, да вдигнат ръка. — Единадесет човека вдигнаха ръка. — Нека бъде записано в протокола, че аз гласувах за, а останалите гласуваха против приемането на исканията на профсъюза.
Със замислено изражение Ейми записваше в бележника си.
— В такъв случай, да приключваме — каза Лесли и стана. — Ако…
Останалите станаха.
— Благодаря на всички, че дойдохте. — Тя видя как си тръгват, а после се обърна към секретарката си: — Би ли го написала на машина?
— Веднага, госпожо Чеймбърс.
Лесли се запъти към кабинета си.
Малко след това дойде очакваното телефонно обаждане.
— Господин Райли на първа линия — каза Ейми.
Лесли вдигна телефона.
— Ало?
— Джо Райли се обажда. Просто исках да ви благодаря за това, което сте се опитали да направите.
— Не знам за какво става…
— Събранието на борда на директорите. Чух какво се е случило.
— Изненадана съм, господин Райли. Това беше закрито заседание.
Той се засмя:
— Нека просто да спомена, че имам приятели навсякъде. Както и да е, смятам, че това, което сте се опитала да направите, е страхотно. Жалко само, че не се е получило.
За миг настъпи тишина, а после тя попита:
— Господин Райли… ами ако направя така, че да се получи?
— Какво искате да кажете?
— Хрумна ми нещо. Бих предпочела да не го обсъждаме по телефона. Можем ли да се срещнем някъде… дискретно?
Последва пауза.
— Разбира се. Къде искате да се видим?
— Някъде, където няма да ни разпознаят.
— Какво ще кажете за „Голдън Къп“?
— Добре. Значи там след един час.
— Дочуване.
„Голдън Къп“ беше заведение с лоша репутация в позападналата част на Финикс близо до железопътните линии, район, който полицията предупреждаваше туристите да избягват. Когато Лесли влезе, Джо Райли седеше в един ъгъл, но стана, когато тя се приближи.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза тя, а после и двамата седнаха.
— Дойдох, защото казахте, че може би съществува начин да си получа договора.
— Да, съществува. Смятам, че членовете на борда на директорите напразно се опъват — това е глупаво и недалновидно. Опитах се да ги убедя, но не пожелаха да ме изслушат.
— Знам — кимна той. — Вие сте ги посъветвали да подновим договора.
— Точно така. Те не съзнават важността на печатарите за вестника.
Изгледа я учудено.
— Но ако те са го гласували, как можем…
— Те го гласуваха, защото не вземат насериозно профсъюза. Ако искате да предотвратите една продължителна стачка, а може би и закриването на вестника, трябва да им покажете, че искате да работите.
— Не ви разбирам?
— Ще ви издам нещо строго поверително, но това е единственият начин, чрез който можете да получите това, за което настоявате — разпалено изрече Лесли. — Те мислят, че блъфирате. Смятат, че не желаете да постигнем споразумение. Трябва да им покажете, че искате. Договорът ви изтича този петък в полунощ.
— Да…
— Те очакват само да стачкувате. — Съучастнически се наведе към него. — Борете се! — Той я слушаше внимателно. — Покажете им, че без вас вестникът не може да съществува. Не излизайте като стадо овчици. Нанесете малко щети.
Той се ококори.
— Не искам да кажа да изпотрошите всичко — бързо добави тя. — Просто достатъчно, за да им покажете, че искате да работите. Срежете някой кабел, повредете една-две преси. Дайте им да разберат, че имат нужда от вас, за да работите с тези преси. Всичко може да се поправи за ден-два, но междувременно здравата ще сте ги наплашили. Ще разберат най-после с кого си имат работа.