Тънки сметки
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тънки сметки». Краткое содержание книги:
Сидни Шелдън е единственият писател, спечелил наградите ОСКАР, ТОНИ и ЕДГАР, а в последната книга на Рекордите на Гинес фигурира като най-превеждания писател в света.
Тя се усмихна.
— Прекалено млад. По-скоро прекалено млад.
Хенри дълго време я гледа:
— Сериозно говоря. Ще се омъжиш ли за мен?
Лесли затвори за миг очи. Представи си написаната на ръка дървена табелка на пътеката в междущатския парк „Брейкс“: ЛЕСЛИ, ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН?… Опасявам се, че не мога да ти обещая, че ще се омъжиш за губернатор, но съм доста добър адвокат. Отвори очи и вдигна поглед към Хенри.
— Да, искам да се омъжа за теб. Повече от всичко на света.
След две седмици вече бяха женени.
Когато съобщението за сватбата се появи в „Лексингтън Хералд Лийдър“, сенаторът Тод Дейвис дълго време се взира в написаното. Съжалявам, че ви безпокоя, господин сенатор, но бих искала да се срещнем. Имам нужда от една услуга… Познавате ли Хенри Чеймбърс?… Ще ви бъда много благодарна, ако ме запознаете с него.
Ако само това си беше наумила, нямаше да има проблеми.
Ако само това си беше наумила.
Лесли и Хенри прекараха медения си месец в Париж и навсякъде, където отидеха, тя се чудеше дали Оливър и Джан не бяха посетили същите места, дали не са вървели по същите улици, дали не са обядвали или пазарували там. Представяше си ги как се любят, как Оливър й шепне същите лъжи, които беше изричал и на нея. Лъжи, за които скъпо щеше да си плати.
Хенри искрено я обичаше и правеше всичко възможно, за да е щастлива. При други обстоятелства Лесли можеше и да се влюби в него, но нещо в нея беше угаснало. Вече не можеше да вярва на мъж.
Няколко дни след като се върнаха във Финикс, Лесли изненада съпруга си с думите:
— Хенри, искам да работя във вестника.
Той се засмя.
— Защо?
— Мисля, че ще ми е интересно. Работех в рекламна агенция. Мога да помогна по тая част.
Отначало той възрази, но в крайна сметка се съгласи.
Хенри забеляза, че тя чете „Лексингтън Хералд Лийдър“ всеки ден.
— Осведомяваш се за съгражданите си, а? — пошегува се той.
— В известен смисъл — усмихна се Лесли.
Жадно четеше всичко, написано за Оливър. Желаеше му успех и щастие. Колкото са повече…
Когато изтъкна на Хенри, че вестник „Стар“ не е печеливш, той се засмя.
— Скъпа, това е само капка в морето. Аз печеля пари от места, за които дори не си чувала. Така че е без значение.
Но за Лесли имаше значение. И то голямо! Докато навлизаше все по-навътре в управлението на вестника, тя реши, че най-важната причина, поради която изтичаха пари, бяха профсъюзите. Пресите на „Финикс Стар“ бяха старомодни, но профсъюзите не позволяваха да се сменят с нова и модерна техника, защото според тях членове на профсъюзите щели да си загубят работата. В момента се водеха преговори за нов договор с вестник „Стар“.
— Защо трябва да се занимаваш с такива работи? — попита Хенри, когато му обясни положението. — Нека просто се забавляваме.
— Забавлявам се, и то много — увери го Лесли.
Лесли си беше уговорила среща с Крейг Макалистър, адвоката на „Стар“.
— Как вървят преговорите?
— Иска ми се да имах по-добри новини, госпожо Чеймбърс, но се опасявам, че положението е доста критично.
— Преговорите все още текат, нали?
— И още как, но Джо Райли, шефът на профсъюза на печатарите, е един упорит кучи… упорит мъж. И не ще да отстъпи. Договорът на печатарите изтича след десет дни, а Райли твърди, че ако дотогава не се подпише нов, те щели да стачкуват.
— Вярвате ли му?
— Да. Мразя да отстъпвам пред профсъюзите, но в действителност без тях вестник не може да има. Могат да ни принудят да го закрием. Не едно издателство беше принудено да преустанови дейността си, защото се е опитало да се противопостави на профсъюзите.
— За какво настояват?
— Както обикновено. За намаляване на работния ден, увеличения на надниците, защита срещу бъдеща автоматизация…
— Те направо ни изцеждат, Крейг. Това не ми харесва.
— Проблемът не е емоционален, госпожо Чеймбърс. Той е практически.
— И значи твоят съвет е да отстъпим?
— Мисля, че друг избор нямаме.
— Защо да не поговоря с Джо Райли?
Срещата беше насрочена за два часа, но Лесли закъсня. Когато влезе в кабинета, Райли я чакаше и си бъбреше със секретарката й, Ейми, хубавичка, тъмнокоса млада жена.